* * *
Вечер умората тихо заспива,
нежно мечтае за ясна луна.
Дните ни бавно, така си отиват?!
Бяхме за ден и на тази земя.
* * *
– Ако имаш смелостта да стигнеш до самия център на душата си, ще откриеш самия себе си! – промълви Сърцето.
– Гмуркайки се в дълбокото, ти откриваш, че всъщност си Вселена... – замислено добави Разумът.
----------