Любов на глътки

Любов на глътки // Amor a sorbos
Малинка Цветкова, автор // Malinka Tsvetkova, autora
Фернандо Алонсо Бараона, предговор // Fernando Alonso Barahona, prólogo y corrección
акад. Марин Кадиев, предговор // acad. Marín Kadíev, prólogo

-------------

Всеобхватност на любовните изживявания

Каква малка като обем е тази стихосбирка „Любов на глътки“ на Малинка Цветкова, а като съдържание е гъсто наситена с любов, с неутолима жажда за искрена и истинна човешка интимност. Любовта за поетесата е самият живот, тя диша чрез нея, тя живее чрез и за нея, тя няма граници – всичко в битието е извечен интимен шепот и вик за любов. Любовта е цялостно духовно и физическо обсебване на личността. Тук изобразената любов е многобагрена, която те сродява с външния, с материалния свят и същевременно те въвлича в едно проницателно и глъбинно вглеждане в себе си. Всъщност поетесата води със затрогваща интонация неистов разговор както със себе си, така и с любимия човек и това откроява една гореща задушевност и откровение, едно взаимопривличане чрез любовното чувство. Този замайващ диалог между обичащата и обичания е открит интимен сенсуализъм, където любовта е всевластна и безгранична и е едно взаимно преливане на единия в другия; сливането на душите и телата е любовно опиянение, празник на сетивата, върховна екзалтация на духа и плътта; това е самозабрава, че си във времето и пространството, че реалността съществува; има само хедонистично мигновение, което се превръща в безкрайност и вечност, и е в живия земен живот. И любимият човек не е имагинерна личност, а е жив човек с конкретни осезаеми сетивни форми.

Тази стихосбирка изобразява неограничените възможности на любовните изживявания и доказва, че истинското човешко самоосъществяване е в любовта като творческо начало, че живот без любов е неживот; че любовта е най-пълнокръвната и най-пълноценната същност на живота. Въпреки че тук има едно втурване в първичните изблици на любовната страст, има и нескрит повик за автентична обич без лъжа; има мечтателност и романтика, има духовни полети на мисли и чувства, но най-много се откроява откритата жизненост, жизнелюбието, органичната виталност и непрекъснатите емоционални приливи на обич, обич обреченост, която изразява безпределността на любовта, защото за нея няма възраст, разстояния, тя е безвремие. Тя възражда човека, осмисля живота му и го подтиква към съзидание.

Академик Марин Кадиев

-------------