Георги Джагаров

Георги Георгиев Джагаров е роден на 14 юли 1925 г. в село Бяла, Сливенско. Завършва гимназия “Добри Чинтулов” в гр. Сливен. Член на РМС от 1940 г. и на БКП от 1944 г. От 1941 г. пише в сп. “Българска реч”. Осъден е на 15 години затвор като антифашист, излиза от затвора след 9 септември 1944 г.

Завършва литературния институт “Максим Горки” в Москва през 1951 г. Работи като редактор във вестник “Литературен фронт” и като драматург в Младежкия театър. Членува в редакционните колегии на списанията “Пламък” и “Родна реч”. Развива обществена дейност като председател на Съюза на българските писатели (1966 – 1972) и заместник-председател на Държавния съвет. Народен представител е в периода 1966 – 1990 г. Умира от рак на 30 ноември 1995 г. във Военна болница, София.

Автор на поетичните книги “Моите песни. Стихотворения” (1954; 1955; 1985), “Лирика” (1956), “В минути на мълчание. Стихове” (1958; 1985), “Стихотворения” (1969; 1970; 1971; 1972), “Понякога. Избрани стихове” (1975; 1979), “Сезони. Стихотворения” (1981).

Сред най-известните му творби е стихотворението “България – земя като една човешка длан”. През 1978 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград. През 2004 г. Съюзът на българските писатели учредява на негово име наградата за патриотична поезия “Георги Джагаров”. Наградата се връчва ежегодно на 14 юли (рождения ден на поета).