Има поети, които цял живот събират и трупат като пчели поетичният мед на своите житейски преживявания. С такъв характер е и стихосбирката “Всеки изгрев е различен” на созополчанина г-н Паскал Кюмурджиев, чийто поетичен сборник имаме удоволствието да разгърнем.
Стиховете в книгата са с интимен характер, те разкриват една ярка лирична субективност, за която любовта представлява еволюция на душата. Строфите на поета излъчват пастелна мекота, в тях присъства созополското слънце, ярките созополски пейзажи, улиците, къщите, плажът и скалите, уханието на смокини, както и соленият морски мирис...
Созопол е големият амфитеатър, където се разиграва пиесата на неговият живот, така както Бургас е за Христо Фотев “свещен град”, такъв и за поета Паскал Кюмурджиев родният Созопол. Там той среща своите любови, там са разположени и неговите детски спомени...
Всъщност лирически герой в тези стихове може да бъде всеки от нас: всяко от стихотворенията в тази книга улавя с ефирно ласо мигновенията на протичащия край нас живот и усещанията на един човек, обитаващ крайбрежието. Да се живее край морето е особена участ. Това прави хората по-сурови, но и по мечтателни, изправени пред безкрайната стихия.
Поезията на Паскал Кюмурджиев е силно биографическа. Опоетизирането на моменти от живота, на срещите и разделите, на ключови моменти от битието му, е основен метод на изображение. Стиховете са пластични, звънки и музикални. Те съответстват на една богата духовност и несекващо душевно любопитство към живият живот, и най вече към хората.
Книгата дава отговори на фундаментални човешки въпроси, засягащи земното ни съществуване, необходимостта от обич, разбиране и пр. Една добра книга, която ни подтиква да се замислим за нещата от живота, да видим другия човек до себе си и да се опознаем, отразени в неговите очи. Книга, която ни кара да осмисляме съдбата си, и да берем плодовете, които заслужаваме.
Книга-равносметка, която обаче не престава да мечтае за постижимостта на щастието.
Иван Сухиванов
-----------------
БРЯГ
Всеки изгрев е различен,
а залезът незабравим,
морето силните мъже обича,
защото любовта ги връща на брега.
Морето е мъдро и нежно,
вълните му хляб и сълза.
То знае, че всичко е временно
и в ласки превръща брега.
Бряг... и гларуси на кея,
усмивки, шепот на Жена...
Момче, целувки,и китара пее
за любовта, родена на брега.