Героят от Хага

Както Георги Димитров в Лайпциг победи враговете си и стана ГЕРОЯТ ОТ ЛАЙПЦИГ, така Слободан Милошевич победи в Хага и стана герой, защото както Димитрови той се бори докрай с враговете си. Процесът срещу него беше много напрегнат, защото имаше едничката цел – да погуби физически югославския водач на социалистите. Когато заседанията на Хагския съд при представяне на достатъчните “доказателства” за привидните “престъпления” не бяха издържани достатъчно добре юридически, с юридически средства бяха заменени по друг начин – с доживотен арест. Милошевич нямаше друг шанс да избегне съдбата си.

Неговата обвинителка Карла дел Понте – една фанатична антикомунистка – още от първата минута се насочи срещу живота на обвиняемия. Така или иначе, преди мнимият международен извънреден трибунал на възмездието за извършени наказуеми деяния в бивша Югославия да започне своите заседания, първо НАТО започна екзекуциите си над Сърбия с въздушен терор и след това да довлече на власт албанската националистическа измет на УЧК в Косово, която умишлено уби Милошевич. Ако не бяха го отвлекли и предали на съда в Хага с помощта и съдействието на Белградската Джинджич-клика, той още щеше да е жив. Той почина, както официално бе обявено, от сърдечен инфаркт или, както се подозираше, от разменени, респективно спрени медикаменти. Отказването на предложението за лекарско лечение от Москва през трагичните последни часове беше сигнал, че се готви скорошно ликвидиране на тежко болния политически затворник.

Обаче, Милошевич надживя противниците и враговете си. В съзнанието и спомените на югославските народи той продължава да живее като ГЕРОЯ ОТ ХАГА. Неговият гроб става СВЯТО МЯСТО не само за комунисти и социалисти. Неговата несломимост до смърт е критерий, мерило за несъкрушима воля за съпротива срещу империализма. Той заема заслужено място в историята. Времето ще отмине неговите обвинители, полицейски агенти, унищожители, представящи някакъв съд. Те нямаха никакъв късмет, защото като автори на злодеянието си, стояха постоянно в сянката на своята жертва.

Автор: К.С.
“Ротфукс” – май 2006/бр. 100, стр.25
(Превод: д-р Рачо Рачев)