Редакторът – какво е и какво не е?

Какво точно е редакторът и какво да очакваме от него? Този въпрос, уж съвсем ясен, се оказва възлова точка в основата на последващи раздори, омрази и пр. разправии. Някои автори очакват редакторът едва ли не да им пренапише книгата, да я приеме като своя, да я оформи, издаде, промотира, че и продаде. Други, съвсем противоположно, свеждат редактора до име (авторитетно име), поставено на служебната страница на книгата им, което име да “им отвори всички врати” за бъдещото популяризиране и утвърждаване на книгата.

Какво всъщност прави редакторът?

Редакторът получава от вас готовия текст, прочита го като първи, безпристрастен читател, показва ви слабите му места, предлага преработка на някои пасажи от текста, които можете да приемете, можете да отхвърлите; и така цикълът се повтаря (евентуално), докато текстът придобие вид, който удовлетворява и двама ви. Ако останат спорни въпроси относно някакви части от текста, последното решение остава на автора.

Какво не е редакторът?

Случаите, когато ролята на редактора се надценява или подценява, не са никак малко.

В единия вариант авторът иска за редактор утвърдено име, което да присъства на страниците на книгата му, с убеждението, че така си повдига имиджа.

В другия вариант, който опира до крайности и едва ли не редакторът се възприема като съавтор, на редактора се приписват множество задължения.

Запомнете: редакторът не е съавтор – той просто е първият ви читател, който ще ви обърне внимание на слабите и силните страни във вашето произведение. Не допускайте и вие самите (ако редакторът се прояви като изключително “съвестен”) редакторът да се вмесва грубо и да пренаписва текстовете ви. Даже и да е съвсем явно, че вариантът, предложен от редактора, е по-добър, крайното решение принадлежи на автора.

Редакторът няма задължение да поправя граматични, печатни и пунктуационни грешки в текстовете ви – това е работа на коректора. Редакторът няма задължение да промотира книгата ви, да пише рецензии, статии и публикации в периодичния печат, да рекламира книгата ви, да ви представя. Ако все пак той (редакторът) предприеме подобни действия, то те са “на доброволни начала”, но не произтичат пряко от неговите задължения.

При организиране на премиери, представяния и четения на книгата ви, добре е редакторът да ви представи книгата (като най-запознат с текста), но това действие също произтича от доброто му желание, а не по задължение.

Как да си намерите редактор?

Подходът не е стандартизиран. Единият вариант е “на приятелски начала” – познавате (или са ви запознали) с известно име в литературните среди, предлагате му (или ви препоръчват), и ако редакторът приеме – започвате работа.

Друг вариант е – издателят да ви предложи редактор. Ние бихме могли да ви насочим (съобразно тематиката на вашата книга) към най-подходящия за случая редактор, да се свържем с него, да му предложим, да обсъдим неговия хонорар и да ви организираме среща с него. (Имайте предвид, че сумата за хонорар на редактора зависи най-вече от неговия авторитет (известност). Качеството на работа не е "ценообразуващо" в този случай. Възможно е и по-неизвестен редактор да подходи по-отговорно и да изпълни задълженията си по-професионално, отколкото авторитетно име.) След като установите контакт, работата автор-редактор продължавате самостоятелно, като накрая вече редактираните текстове предавате на нас.

В какъв вид да представите вашия “ръкопис” на редактора: на ръкопис (в тетрадка или тефтер), напечатан на пишеща машина, набран на компютър.

Ако текстът Ви е писан “на ръка”, не очаквайте редакторът да приеме с въодушевление струпаните пред него няколко тетрадки или тефтера с трудноразгадеми ченгелчета и заврънтулки. Естествената реакция е веднага да ви върне “нещата”, а може би и афектирано да каже няколко по-остри забележки, от сорта, че писаниците ви не струват.

Някои издателства отказват категорично приемането на текстове в друг вид, освен набран на компютър (най-често във формат MS Word). Ние приемаме и текстове, писани на ръка (стига да не са съвсем неразчитаеми от никого, даже трудно читаеми от вас самите). Ако текстът ви е в такъв вид – донесете го на нас, вместо да ходите по разни “агенции” да ви го набират. Като правило тези “агенции”, размножили се в последните години в геометрична прогресия, не разполагат с квалифицирани хора за литературен текст – при тях обикновено работят “хакерчета”, които са “на Ви” с правописа – ще ви таксуват двойна цена и като резултат ще получим текст, за който ще ни е необходимо почти толкова време, колкото набирането му, за да оправяме техните грешки.

Та значи: ако вашата книга е писана “на ръка” или на пишеща машина – донесете тези листи на нас. Имаме в екипа си хора, които “пишат” с над 300 знака в минута, грамотно, запознати са с изискванията този текст по-нататък безпроблемно да се странира в книжния формат.

След това: вариантите за представяне текста на автора са: или му се изпраща файла в електронен вид, или му се дава разпечатка, върху която (в полетата) той нанася своите забележки и предложения.

Друг, показващ неуважение към редактора вариант, е: “Ами... имам няколко стихотворения във “Фейсбук”, няколко в “Откровения”... вижте там какво ще подберете, да направим една стихосбирка”. Редакторът не е следовател, нито издирвач, да тръгне да събира едно по едно “отломки” от вашата творческа дейност и да ги систематизира. Ако някой би извършил подобна дейност, то той се нарича “съставител”, и такива сборни книги с творби се правят обикновено на известни, вече починали автори.

Запомнете: събирането, систематизирането и подредбата на текстове (стихотворения, разкази и т.н.) е работа на автора! Редакторът единствено може да ви подпомогне, насочи как да подредите евентуално творбите си в “цикли”, или да изкаже мнение, ако някой от текстовете ви не се “връзва” с тематиката на съответния цикъл.