Безвремие
Аз всяко утро рано го започвах,
и не допивах чашата кафе,
в навици и графици се вкопчвах,
а времето не искаше да спре.
Така година след година мина,
замина лятото, пристигна есента,
а младостта, привидно, без причина
със дните ми внезапно отлетя.
Извадих от кашона старото сметало,
пресметнах си изгубения смях
и там, пред счупеното огледало
лика пред себе си видях.
Загубила съм всичките минути
и скъпите, и скучните дори,
а думите ми няма да са чути,
часовникът не спира да върви.
И няма да съм тиха, вече не,
кипи живот, сърцето ми изгаря,
защото вече знам достатъчно добре,
изгубен ден е този, който се повтаря...