Да надникнеш в душата си – поетичните откровения на Ана-Мария Димитрова

“Надникнах в душата си” е дебютната поетична книга на младата авторка Ана-Мария Димитрова. Малка по обем, богата по съдържание, побрала в себе си един многолик конгломерат от чувства и настроения, своеобразно отражение на заобикалящия ни пъстър на емоции свят. В този добър или лош, но при всички случаи единствен възможен за нас свят, зададеното ни свише битие трябва да следва мечтите, да се бори, да ги догонва, да подреди приоритетите на собственото “аз” в стремлението към индивидуалност.

Неистинско, неискано и непорочно,
съзнателно, чак плашещо и нетипично,
обикнах те набързо, не нарочно,
а просто, че си мое Аз,
напълно идентично.
“Откровение”

Да съумееш да откриеш себе си, да видиш своя отблясък в другите, това е скромната повеля на пътя към щастието – възможно и същевременно трудно достижимо. Романтика или философия, чувства или размисли, поетичното или прозаичното трябва да надделеят в пътешествието на съдбата? Една магична одисея на ръба на мечтите и реалността, в която превесът на едната или другата крайност се преплитат, едно странстване по пътя към себе си, обогатяващо лиричния вътрешен свят на авторката.

Да беше миг на радост обещаван,
поискан дар, щастливо подарен,
но ето – в стих си вече преразказан,
в един случайно романтичен ден...
“Да беше...”

Романтика, съчетана с дръзновение, със стремеж към новото и различното. За авторката еднообразието е безпощадно изтощително, до непоносимост. Без известна доза бунтарство пътуването към себе си или към тайните на съдбата се превръща в непоносимо съкрушително бреме.

И няма да съм тиха, вече не,
кипи живот, сърцето ми изгаря,
защото вече знам достатъчно добре,
изгубен ден е този, който се повтаря...
“Безвремие”

Напред към новия ден, загърбвайки преживяното, тривиалните грижи, самоубийствените тегоби. Утрото, заедно с новия ден, носи и новите надежди. Успеем ли да трансформираме непосилното в безгрижие, нищото в утеха, постигнали сме първите стъпки към светлината, и “облакът на мрака” не ще ни надделее.

То, утрото, което не умира,
безгрижното, живеещо за ден,
дали утеха в нищото намира,
дали мечтае да е смъртно като мен?

Аз питах, съжалявам, че заплака,
и рукна дъжд неудържим,
кому е нужен облакът на мрака,
научим ли се дните да ценим...
“Утрото”

И вечната тема за любовта. Любовта е всичко, любовта е движещата сила в живота, без любов – всичко е нищо. В съчетанието на любовна и философска лирика в поетичната книга на Ана-Мария изплува извечният въпрос – кого и какво да обичаме, за да се почувстваме удовлетворени? Отговорът на сложните неща е семпъл и непринуден – не очаквай висша благодарност и няма да бъдеш разочарован, обичай любовта и тя сама ще те открие!

Аз свикнах!
Свикнах да обичам всичко,
награда да не чакам за това.
И да призная искрено и лично:
Обичам да обичам любовта.
“Обичам да обичам”

С трудностите трябва да се справяме сами, научим ли себе си да не отдаваме голямо значение на дребните неприятности и да умеем да ценим дребните сполуки, извървели сме половината път към надеждите и мечтите.

Когато душата ми спре да кърви,
когато сърцето забие отново,
когато надежда със мен ще върви,
и мога дори да мечтая наново.
“Обещание”

Психологията на душата е в противоречията – да търсиш пътя към своето “аз”, и да не спираш. Откриеш ли го, губиш порива за живот, стремежа към извисеност. Според Ана-Мария даже волните птици не спират своя полет, въпреки трудностите, съпътстващи ги с всеки размах на крилете. Труд и трудност ни съпътстват през целия ни жизнен път, преодоляването им ни прави живи и пълноценни.

Попитай ги, ще чуеш мъчна песен,
те винаги се чувстват като гост,
животът, не за всички ни е лесен,
за птиците – трънлив сезонен мост...
“Попитай птиците”

Дебютната книга на Ана-Мария Димитрова е отражение на копнежите и стремленията на един млад човек, завоюващ своето пространство,  и същевременно показващ удивителна духовна зрялост. Младата поетеса е носител на няколко награди за поезия, мечтае да разгърне целия потенциал на творчеството си, а поетичната книга “Надникнах в душата си” има всички предпоставки за успех на литературното поприще.

От издателя

----------------
Ана-Мария Димитрова, “Надникнах в душата си”, изд. “Либра Скорп”, 2022.
----------------
Поетичната книга на Ана-Мария Димитрова “Надникнах в душата си” е отличена с литературната награда “Еквалибриум” на издателство “Либра Скорп” за 2022 г.
----------------