Георги Попаянов – заслужил историограф на Бургаския край

Георги Попаянов – заслужил историограф на Бургаския край

Стане ли дума за Странджа, на първо място като неин най-добър познавач се сочи неговото име, неговите книги. И това е неоспорим факт, тъй като най-голяма познавателна стойност за странджанския край се съдържа в тях. Той е най-големият краевед на вътрешна Странджа, Източна и Западна Тракия, затова заслужава малко повече внимание от нашата съвременна наука, от съвременниците на Странджанско. Всеки, който малко или много реши да научи нещо за етнографията, историческото минало и фолклора на Странджа, за поминъка и революционните борби от Възраждането до първите години на нашия век, винаги посяга към три основни, важни негови трудове: “Странджа – етнографски, географски и исторически проучвания”, СС., 1938 г., с богат снимков материал на обичаите и традициите. На много места във връзка с разглежданите проблеми (стопански и политически живот) се цитира откъси от различни народни песни (стр.77-80), за овцевъдството и овчарите (стр.99-101), за говедовъдството (стр.103), за браничарите-джелепи (стр.106-107), бегликчиите (стр.111-113), за кърджалиите и изселванията във връзка с техните жестокости в песните (стр.195-201), за етническите отношения между “рупци” и “загорци” (стр.201-207), за облеклото на загорците и най-подир за красивото странджанско цвете “Росен” (стр.264-266).

Книгата му “Малко Търново и неговата покрайнина – антропо-географски и исторически проучвания”, Бургас, 1939 г. (410 стр.) – е също изпъстрена с много примери на цитати от странджански песни, което подчертава интереса на краеведа Аянов. Третият негов печатан труд е “Народностен лик на Западна Тракия – исторически и етнографски проучвания”, Бургас, 1942 г. Тази книга съдържа аргументирани обосновки за древния български характер на народностните етнически групи, населяващи земите на Западна Тракия, още по времето на старата българска държава. Трябва обаче определено да кажем, че Аянов се проявява повече като историограф и етнограф, отколкото фолклорист, но не може да се отмине повишения му интерес към песните на Странджа, след като така често си служи с тях.

Георги Попстойчев Аянов е роден на 2 ноември 1881 г. в будното странджанско село Дерекьой, което е дало и редица видни революционни дейци.

Основното си образование Георги Попаянов завършва в родното си село, в Поморие и Лозенград, а средното в Одрин. Още като ученик, през 1896-1900 г., той участва в нелегален кръжок по подготовка на кадри за бъдещото Илинденско-Преображенско въстание. Затова, когато завършва гимназията, Екзархията отказва да го назначи учител в поробена Източна Тракия и той намира учителско място в с. Ново Паничарево, Бургаско, през учебната 1900-1901 година. През пролетта на 1901 г. взема участие, заедно с кмета на съседното село Ясна поляна Стамо Грудов, при изпращането на първата чета в Странджа с войвода Георги Кондолов. На следната 1901-1902 учебна година по поръчение на революционната организация Георги Попоаянов е назначен учител в Малко Търново и натоварен от нея да бъде секретар на Околийския революционен комитет в този град. Тази длъжност той изпълнява всеотдайно до навечерието на Преображенското въстание, когато е принуден да се прехвърли в България, защото имало опасност да бъде арестуван от турската власт. Тук организацията го назначава за пунктов началник на пограничния пропускателен пункт в с. Ясна поляна, откъдето се изпраща оръжието на въстаниците в Странджа.

След потушаването на въстанието Георги Попаянов заминава да продължи образованието си в Софийския университет по специалност история и география, като една година учи в Загреб (Югославия).

Вече като редовен гимназиален учител той работи по една година в Малко Търново, Одрин, Солун и Хасково. От учебната 1912-1913 г. се установява на постоянно място в Бургас, където учителства до пенсионирането си в 1928 година. През последните четири години е директор на Бургаската мъжка гимназия.

Като учител в Бургас и след това като пенсионер, до края на живота си Георги Попаянов развива около четиридесет години и широка, разностранна, културно-просветна и научноизследователска дейност. По този начин влага своя голям принос за развитието на читалищното и музейното дело, за цялостния културно-просветен живот на нашия черноморски град и неговия район. Той е един от основателите на образцовото градско читалище “Пробуда”, чието начало е поставено в 1913 г., и оттук нататък той е негов председател до 1940 г. Заедно със своите колеги Иван Орманджиев и Панайот Воденичаров Георги Попаянов поставя началото на Бургаското археологическо дружество “Дебелт” в 1925 г., на което той е председател, уредник на музейната сбирка и най-активен участник в научноизследователската, събирателската и популяризаторската работа на дружеството за издирването на старините, за обогатяването на сбирката с ценни експонати, за внедряване на историческо съзнание и правилно отношение към нашето историческо наследство сред народа в окръга. Когато в 1947 година, под грижите на народната власт, се създаде Окръжният исторически музей в града, последният получи като наследство от дружество “Дебелт” една сравнително богата колекция от около 2000 експонати. Някои от тях си остават като златен фонд на окръжния ни музей – четиристенният жертвеник от мрамор със старогръцки надпис на Стратон Стратонов при “Мишкова нива” край Малко Търново, в който се говори за експлоатацията на железните рудници в Странджа още през І-ІІ век от н.е., архаичната надгробна плоча на Анаксандър от Созопол, която се счита за едно от най-хубавите произведения на древното йонийско изкуство и др. Всички те са издирени, прибрани и съхранени за поколенията от Георги Попаянов, като уредник на музейната сбирка.

Но не ще съмнение, че най-трайни следи Георги Попаянов остави със своята разностранна научноизследоватеска и публицистична дейност за проучване на миналото, материалната и духовна култура, бита и езика на населението в Странджа, Източна и Западна Тракия. Най-значителните трудове от тази негова дейност са “Странджа – етнографски, географски и исторически проучвания” (1938), “Малко Търново и неговата покрайнина” (1939), “Народностен лик на Западна Тракия – исторически, етнографски и антропологеографски проучвания” (1942), “Българи в Южна Странджа и съседните области” (1950) и редица други ценни от историческо гледище научни публикации.

Не по-малко значими са проучванията на Георги Попаянов и за миналото на Бургас и неговия най-близък крайморски район. Публикува десетки статии в местния ежедневен печат, които представляват незаменим изворов материал и то от първа ръка. Освен археологически и архивни материали той широко е използвал като информатори и възрастни бургаски граждани, които отдавна не са вече между живите.

Георги Попаянов се посвещава без остатък на полезна, високопатриотична, културно-просветна, научноизследователска и обществена дейност за благото на своя народ, без да очаква срещу това каквито и да било материални и морални облаги. Всичко това ни дава право да го причислим към фалангата на едни от най-заслужилите културно-просветни деятели и първи историограф на Бургаския край, Странджа и Източна Тракия. Той почина на 24 февруари 1951 г. над своя ръкопис за историята на Бургас. За съжаление и досега не може да се узнае в чии ръце е попаднал той.