Иван Бубалов: Българинът е непредвидим – малко чете, много знае

Иван Бубалов е роден на 1 март 1932 година в село Бръшлян Малкотърновско. Гимназия завършва в Малко Търново. Учителски институт в Бургас. Учителствува в странджанските села Визица, Стоилово и Заберново. През 1960-1965 г. е редовен студент в СУ “Свети Климент Охридски”. Завършва специалност българска филология и втора специалност към философско-историческия факултет библиография и библиотекознание. С отличен защитава дипломна работа – “Духовната култура на село Бръшлян” при проф. Цветана Романска и академик Емил Георгиев.

От 1965 до 1974 година е методист в Окръжна универсална библиотека “П. К. Яворов” – Бургас. През 1974 до 1992 г. работи като началник на Учебния център на фирма “Булес”. Бил е преподавател по литература в Електротехникума и СПТУ по дърво-обработване – Бургас...

Първи поетични опити прави през 1953 година. Печата в различни издания стихотворения, фолклорни и исторически изследвания за Бургас, Черноморието и Странджа през вековете. Легенди и предания. Документални разкази. Прави пълно издирване на историческата песен в Странджа. Събира народни песни. Спомени от участници в Преображенското въстание. Прави специално проучване на преданията свързани с обиколките на Васил Левски в Бургаския край. Убеден е, че поп Кръстю не е предал Левски...

Бивш член на Управителния съвет на Съюза на независимите български писатели – София. Съосновател и председател на Регионално писателско дружество “Петко Росен” – Бургас. В продължение на 15 години е бил член на редколегията на Национално маринистично списание “Море” – Бургас. Автор е на четири книги: “Бръшлянски вечери”, “Небето помни”, “Иманярски и хайдушни предания”, “Бунтовен марш”. Участвал в литературни и исторически сборници (национални и регионални). Негови статии и стихотворения са превеждани на френски език в парижкото списание “Ревю периодик”. Носител е на литературни награди. От 1965 година и досега е активен участник в литературния живот на Бургас. В момента работи като охранител в Специализирано дружество за охрана и сигурност – клон Бургас – АСО-ПИРЕЛИ ЕООД. Носител е на литературна награда “Пегас” на Община Бургас за 1998 г.

Обича Странджа и морето. Често скита из горите и долищата на планината влюбен от детските си години. Тази любов не ще го напусне и до края на дните му дълбоко закодирана в творческия му път.

Включен е в два национални антологични справочници. Антологичен справочник: “Кой кой е в България”, 1997 г. и “Кой кой е в българската култура”, 1998 г. Неиздадени ръкописи: “Заговорът на седемте войводи. Легендарно-публицистична хроника за Вълчан и Индже войвода”, “Бургаска есен. Лирика”. “Кримски легенди” – превод от руски език. Псевдоними: Ив. Странджански, Стратон Стратонов, Иван Бръшлянски.

--------------------

Иван Бубалов: Българинът е непредвидим – малко чете, много знае.
Интервю на Калина Тельянова

– Кога и как се зародиха твоите литературни интереси?

– Беше отдавна. Като ученик в Малкотърновската гимназия – 1947 г., живеех в една таванска стая в къщата на едно интелигентно семейство до Големия врис в града – Карагеоргиеви. В таванския килер случайно открих куп стари книги между които и преводи на френски поети от началото на 20 век. Книгата на Г. Попаянов. “Малко Търново и неговата покрайнина” от 1939 г. и биографията на Георги Кондолов от Ив. Орманджиев, 1927 г. Прочетох я на един дъх. Тези книги възпламениха в мен дълбоки патриотични чувства и те не са ме напуснали и досега. И когато открих, че дядо ми по майчина линия Желязко Тодоров Панайотов (Пенгиолов) е шести по ред във въстаническата чета на Киро Д. Узунов през 1903 година, любовта към свободата ме обсеби завинаги. И ако не ме лъже паметта, на 19 август 1958 г., когато се откриваше паметника на Петрова нива, аз рецитирах от естрадния подиум моето първо стихотворение “Паметник”. Останалото са подробности...

– За какво трябва да служи словото днес?

– Словото наше е нещо свещено! И то не се побира в измамните трепетни гърчове на някои творци, които отречени от себе си и Бога, се опитват да робуват на чужди нам интереси. Такива люде трябва и в наше време да бъдат заклеймявани така, както го е направил някога Отец Паисий.

– Имаш ли литературни “икони” – български и чужди?

– Въпросът за “иконите” макар и като метафора не го приемам. Аз не се кланя на талантливите поети – наши и чужди, а ги обичам по своему за това, че те са различни и недосегаеми духовно извисени над баналното! Те, колкото и невероятно да звучи, са осенени от “обожествената енергия” на Всевишния... И, ако трябва да бъда конкретен – обичам Серьожка Есенин, защото по житие и битие ми е близък! В световната поезия никой не е успял да напише толкова нежни стихове за майка си. Имам в предвид стихотворението “Писмо к матери” (“Писмо до майка ми”) “Аз съм като нявга пълен с нежност и едно мечтая мълчешком: да забравя мъката метежна и да се завърна в моя дом”... Същите интимни скрижали ги има и в нашия Димчо Дебелянов, а и у Ботев! Някои съвременни поети се опитват, но не могат да напишат такива стихове за майка и любима.

– Питаш ме, чете ли българинът днес?

– На такъв въпрос не бих могъл да отговаря вярно, защото читателите са “пъстра маса”. Но, в едно съм убеден, че българинът е любознателен и чете това което съвпада с интересите му. И освен това, казано като на шега – българинът е непредвидим. Малко чете – много знае.

– Чувала съм те да се изявяваш като краевед. Какво включва кръгът от темите, които те вълнуват?

– Кръгът от теми свързани с краеведските ми изследвания е доста пространен и в конкретния случай не може да се изчерпи с няколко изречения. За сведения на бургаските граждани бих заявил, че се правят опити от някои автори, които представят в медийното пространство недостоверни неща за истинската същност и значение на историческите обекти в Бургаския залив. Поради липса на място няма да се впускам в подробности само ще повторя, че Бургас не е нито древен, нито библейски град. Той е рожба на средновековието и неговият предшественик е селището Поро (Роrо), възникнало в началото на 16 век (след 1502 г. сл. Хр.) на северния бряг на Бургаския залив, формирало се в периода 1502 – 1553 година около днешното бургаско пристанище, в близост до внушителната крепост Пиргос – Pirgos, издигната на високия бряг над здравния транспортен център на бул. “Иван Вазов” 27-29. И точно това селище е документирано от италианския картограф за първи път, Джакомо Касталди в “Историческата карта на Тракия, България. Влахия и Сърбия” в 1584. И не случайно ерудираният професор Божидар Димитров – директор на Националния исторически музей в кн. си “България в средновековната морска картография ХІV – ХVІІ век”, 1984 г. на с. 18 пише: “че малкото пристанищно селище Поро трябва да се търси на “територията на днешното бургаско пристанище, точно на малкия полуостров между въглищния и рибарския кей. А не както предполага Коледаров при нос Форос” (Б.Д.)... И ще спрем дотук! Защото днешният разговор има друга насока.

– Като председател на дружество “Петко Росен” би ли споделил с какво се отличава то от другите писателски формирования, членове, цели, задачи?

– Регионално писателско дружество “Петко Росен” беше основано преди 12 години като алтернатива на тогавашната група на бургаските писатели от: Илия Буржев, Иван Бубалов, Иван Ванков, Кузман Кръстев, Васил Лаков, Боян Чимов, Димитър Костадинов, Борис Бухчев и Емил Павлов. Изготвих устава. Бях избран за председател. Подготвих документите и с Решение № 453 от 5 март 1997 г. на Бургаския Окръжен съд бе узаконено като дружество с идеална цел и предмет на дейност: да привлича и обединява на доброволен принцип творческата интелигенция в Бургас и Бургаска област. И, за да останем верни на бургаската литературна традиция от миналото на нашия град предложих да носи името на писателя Петко Чорбаджиев – Росен. След пет години дружеството бе пререгистрирано на 15 януари 2002 г. С тези няколко неща то се отличава от останалите писателски дружества. Те са безименни.

– Как би искал да изглежда литературен Бургас в бъдеще?

– Много актуален въпрос. Благодаря ви, че ми го поставихте. В Бургас живеят доста талантливи творци, от по-старото и по-младо поколение. И те трябва да бъдат обединени, но липсва единство, мъдрост и благородство. А за това, как искам да изглежда в бъдеще литературният Бургас, е въпрос който от много години ме е вълнувал и той е. Писателите в нашия град да имат свой собствен културен център с просторен клуб, който да носи името на първият бургаски поет “Стефан Тинтеров – Вен Тин”. И в този център да се издава като начало месечен вестник “Литературен Бургас”. А писателската общност трябва да се обедини в едно дружество и то да носи името на писателя Петко Росен, с Управителен съвет от девет души: тримата сегашни председатели, тримата секретари и трима членове от трите дружества по един. Дружеството няма да се ръководи от един председател. Те ще бъдат равнопоставени. И трябва да се знае и помни, че писателското дружество няма да прилича на партийна организация и мероприятията ще бъдат свързани преди всичко с творческите изяви на членовете, а не с някаква художествена самодейност.

– Какво ново в творческо отношение при теб?

– В творчески план сега подготвям отпечатването на сборник с изследвания за миналото на нашия град – Бургас в европейските средно-вековни морски карти, като първата част ще бъде своеобразно актуално встъпление. Бургас днес и сега.

--------------------