Жената
Жената с любов редом до него.
И в студ, и във мраз горда седи.
Прощава му грешките, болното его
и въпреки всичко щастливо блести.
Напук го обича, напук се усмихва,
напук пак се бори, рисува мечти.
Жената му дава любов и притихва
без да очаква нищо почти.
Целува го нежно, на всичко откликва,
нея никога, нищо не я боли.
Често преглъща и замълчава,
даже сърцето й да кърви.
Жената с мъжки изпънати плещи
мъжа си опира смело в гърба.
Дори и когато има й нещо
гърба му с охота подпира сама.
Казват зад него когато успешен
горд и наперен се перчи пред вас,
стои винаги до ден днешен
жена обичаща, майсторски клас.
Сега някак ще се обидят мъжете,
ще кажат жените ли, как ли пък не?!
Само ви моля, мъже, помислете,
жените си цените ли както вас те?!
Жената огнище е, обич, надежда,
жената е вяра, покров, благослов.
В очите й щом ви боли пак поглеждате
и търсите я когато ви трябва любов.
Тя е вашата вечна подкрепа,
тя е светулката малка в нощта.
Никога с нея не бъдете нелепи
и не забравяйте всичко това.