Морето като тематичен център в прозата на участниците в Националния литературен конкурс “С море в сърцето”

Близо четиристотин участника се включиха в литературния конкурс, организиран за първа година от община Царево – атестат за засилен интерес към морската тема както в поезията, така и в прозата. Маринистичната насоченост на конкурса провокира разножанрови и разностилови присъствия с доминанта на поетическите текстове, пред тези в проза – кратки разкази, импресии, есета, легенди, приказки, стихове в проза. Без претенции за изчерпателност, сред имената на участниците, изпробвали силата на своето перо в разнородните жанрови превъплъщения на прозата, ще посочим: Валентин Попов, Галина Георгиева, Анелия Петрова, Георги Балабанов, Георги Сталев, Божидар Лазаров, Йоанна Георгиева, Любима Мавродиева, Антония Симова, Владислав Христов, Ралица Стоянова, Светлана Ангелова, Николина Серафимова, Петър Вълчев, Теодора Димова, Радослав Филипов, Георги Виденов, Александра Александрова, Людмил Попов, Рене Карабаш (Ирена Иванова), Калин Баев, Станислава Начева, Цонка Христова, Живка Живкова, Красимира Димитрова, Иван Трифонов, Мариана Дафчева, Петър Михайлов, Ангел Филипов, Иван Сухиванов, Едуард Маринов, Елизабета Джамбазова, Жени Христова, Иван Русланов, Ивана Славчева, Светла Дамяновска; на учениците Есил Айханова Шукриева, Павел Павлов, Лияна Донева, Калина Димитрова, Светлозара Александрова, Петър Димитров Чернев, Йоана Руменова Йосифова, Дианна Борянова Коева и др. ;

Ако трябва да обобщим начина на битуване на концептът “море” в текстовете на участниците, то той може да се сведе до няколко възможни алтернативи:

– Морето като място на прехода разпознаваме в разказите на Ирена Георгиева “Лили”, Рачо Буров “Симфония “Море в сърцето”, Марта Радева “Пътят към морето”. В тези текстове срещата с морето предизвиква смяна на онтологичния статут, провокира вглеждане в себе си и довежда до развръзка на различни ексзистенциални дилеми.

– Морето като отворена врата към смъртта (Камен Йорданов “Соната за момиче, лодка и двама рибари”, Дамян Дамянов “Капитанът”, Анита Велева “Лебедите през есента”, Георги Михалков “Барба Захария”, Димитър Цолов “Мора и морето”, Янка Карагьозова “Разказ на една вълна”, Динко Динков “Състезанието”). В тази група от текстове морето функционира като чистилище, като място на инициационни изпитания, като врата към инобитието, към невидимата тишина на отвъдността.

– Морето като място на ретроспективни себеприпомяния (Пепа Витанова “Морето и човечарникът”, Анастасия Стайкова “Морето в тях” и др.). Тук попадат разказите за невъзможните любови, за неслученостите, които ни преследват в пръските на спомена, когато вгледани в своето море от миналото осмисляме тревогите на настоящето. Заключеници в измамната сигурност на ежедневноделничната суша, героите от разказите непрестанно се питат “Какво би станало, ако...?”

– Морето като събитие, като източник на истории (Ангел Николов “Приобщаване”, Рукийе-Айше Мустафа Егели “С море в сърцето”, Калоян Захариев “Сините очи на морето”). В този тематичен кръг морето е осмислено като инстигатор на повествования – то не е част от наратива, а само се превръща в източник на истории, позволявайки на реципиента да надникне в дълбоките подводности на скритата му коралова същност.

– Морето е място на неочаквани срещи и натрупване на битиен опит в разказите на Любомира Петрова “Последната картина”, Надя Флорова “Когато умра”, Людмил Попов “Обидени спомени”, “Дупка в тарабата”, Елена Владова “Мони”. Морето в посочените текстове присъства като подарена възможност да опознаеш себе си, да се прочетеш в зноя на лятото през очите на другия, да докоснеш цялата гама на чувствата – тъга, разочарование, безлюбовия, страсти, надежди, копнения...

– Морето като провокатор на екологични послания (Милчо Касъров “Прокобата”, Светослав Стоянов “Писмо в бутилка”) В посочените и в други текстове морето е представено като овъзмездяваща нашите грехове спрямо чистата природност стихия.

– Морето като място на полунощни разходки, в които преодоляваш себе си и своя страх (Богомил Русев-Хеми “Със силата на трамонтана”, Пенка Монова “Сърце в морето”). Брегът и морето в тези текстове са място на диаболистични разтърсвания, но и на завръщане към себе си, място на личната Голгота и на собствения път към възкресение.

– Морето като място на лична онтологична опитност (морето ражда понятията “моряшка памет”, “морящка солидарност” в автобиографичните спомени на Васил Дачев, в разказа на Иван Томов “Страх” и др.). Морето е мястото на формиране на личната и колективна идентичност, на спомените и преживяванията, които невидимо те моделират, превръщайки те в това, което си.

Класификацията по тематични ядра, обвързани с концептът “море”, е с висока доза условност, тъй като са възможни други и нови конфигурации на образът на морето в текстовете на участниците. Опитът за систематизация само свидетелства за широките граници на въображението, разтеглящи се до безпределност пред синята стихия на морето. Или казано с думите на Ангел Николов: “Понякога на човек му трябва цял живот, за да разбере морето, а понякога и един живот не стига”.

--------------

Предговор към раздел “Проза” от Сборника с номинирани творби от Първия Национален литературен конкурс “С море в сърцето”, Царево, юни 2015 г.