Морето не е същото. То е със шейсет години по-старо.
Бях на море с майка ми и баща ми. Имам снимка. Бях на море много малък при роднините в Поморие. Нямам снимка. Имам спомен. Бях на море със съучениците си – целият курс момичетата и момчетата легнали на плажа един върху друг така, че минаващите край нас бяха шокирани от такава близост на момчета и момичета тогава.
Бил съм на морето с момиче. Обичахме морето. И ние се обичахме. И морето ни обичаше. По-късно съм бил на море и със семейството си.
Не мога да се върна при морето. При същото море. Сигурно ще ме боли, че се срещаме отново, но нищо не е същото.
Аз съм поет и чувствам морето с душата си а други го гледат само с очите си.