Ноемврийско

След 30 години

“Тато” си отиде и със него
от елита – много каскетлии.
Много често хора питат: “Де го,
че без “Тато” обедняхме ние?”

“Тато” си отиде, но остави
толкова наследници, които
проумяха как се днеска прави
капитал на тъмно и открито.

Трийсет гòдин’ вече оттогава,
трийсет гòдин’ – тъмнини модерни.
Тъй “Столетницата” се превъплъщава,
дето не я чакаш, там се мерне.

И те моля, българино беден,
не ги псувай в нашата държава –
генът им червен е тъй увреден,
че и от псувня се размножава.

С бодър дух –
Борбух

11 ноември 2019 (понеделник)

Пътуване към Бургас

На планината хребетът прилича
на вдигната вълнà и тя отива
на изток към морето да се влива.
Та кой морето Черно не обича...

И моят ден като вълна отива
видяното в пътеките различни
и думи от приятели обични
да сподели. Тъй чувството прелива.

Аз на брега следобед ще застана,
като платно ще бъде мойта риза
и ще помоля в час вечерен бриза
да отнесе приятелска покана
за нови срещи с хора от полето,
любими от години за сърцето.

12 ноември 2019 (вторник)

Ноемврийско

Усещам вече хладната прегръдка
на късна есен и на ранна зима.
Промяната е непредотвратима
и хората приличат на онези
изсъхнали листа, далеч от клона,
които в храстите градински се събират.

Ще бъде утешение да може
да завали внезапен сняг. Той само
ще нарисува с бялата си четка
една картина – радост за очите.

Когато хлад полазва ми в душата,
единствено желая да си с мене,
да ме прегърнеш
и да ме зарадваш със летния си порив,
да повярвам,
че на света единствено щастливо
възможно е с любов да се живее.

13 ноември 2019 (сряда)

На “Виа понтика”

Така се случи във далечен час,
в далечен ден по списък в Общината
в един комплекс да се заселя аз,
там, дето били на Бургас лозята.

С тъга си казах, че е лош късмет,
но после ме докосна утешение,
че ще намеря аз добър съсед
и ще записвам с нощно вдъхновение
поредни стихове, защото тук
да свърша свойте дни съм аз обречен
и ще ме радва поетичен звук,
че на поет комплекса е наречен.

Донесе нова радост пролетта,
небето гледах ясно как синее,
над мен летяха птичите ята.
Видях как “Виа понтика” живее.

И ви признавам, че щастлив съм тук
и нямам друга жилищна идея,
не бих комплекса заменил със друг,
та аз на “Виа понтика” живея.

14 ноември 2019 (четвъртък)

Спомен за рождения ми ден

Колко хора ме обичат
днес отново го разбрах.
Чух към мене да потичат
дижесемни звуци. Ах!
Те на този ден не само
за “честито” ми звънят.
Аз усетих топло рамо
и пътека в този свят.
Вярвам ви, благодаря ви,
мили мои, всеки глас
много радост ми достави.
Толкова щастлив съм аз!
Накъдето се обърна
свети радостна заря.
Искам всички да прегърна
и да ви благодаря!
Във годините минавам
украсен със обич, с чест
и на всички пожелавам
като мойта радост днес!

15 ноември 2019 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------