Нощен бряг
Тръгвам нанякъде. Дишам, не бързам,
крачките бавно, наум си броя.
Тук, със морето, душата си свързвам,
с морската пяна как ризи кроя!
Стъпките тайно напомнят за мене,
пясъкът гали ги с топлина.
В миг и забравям за грижи и време,
бързо забравям обиди, вина.
Следвам звездите, брошки в небето,
с нежност ме сгушва хладния бриз...
Тайно усещам, че пак съм детето,
смело прескочило всеки каприз.
Властно морето спира в дъха ми,
вятърът нежно целува нощта.
Колко любовно се слива духа ми –
в нощ, във вълни... И аз, и брега!