Обичаи из Малкотърновско

Обичаи из Малкотърновско

1. Сборове

“Всяко село си има и закон”: не едни и същи са обичаите на сбровете по всичките села. Ще опишем един сбор на 21 май, Костадиновден, в Малкотърновското село Стоилово, 7-8 км на изток от града. Тоя ден църква клепе малко по-рано от обикновеното. Тя още пуснала не пуснала, гайдите писнуват из селото пред дюкяните, пълни с посетители, тукашни и гостье. Те отиват на хорището, което е близо до църквата. Младите при свирнята на гайдите и тъпаните извиват доста голямо хоро. Най-последни излизат от църквата свещениците. Догдето те да се приготвят за път, клепалото удари, и веднага малко и голямо се стича на хорището и оттам, предшествано от свещениците,, кои на коне, кои пеш ведно с млади момци, носещи иконите, тръгват за сборния пункт – една висока могила, обраснала с гъста, дебела, права като свещ гора, която се простира дори до морето и държи близо 30-35 км. Почти под всяко дърво са постлани черги, козинари и килими, на които са насядали цели семейства. При всяко семейство ще има по един или по повече гостье. На една страна се пече на ръжен цяло ягне, или се вари такъво или овен в котел. На дървото има окачена доилка с мляко, или цедилка с прясно сирене. Източно от корията, на ребрата на могилата има извор от студена вода – аязма. Тука свещениците почват да светят вода, след което ръсят наред: присъстващите, сенниците и въобще всякого, когото срещнат. След това свещеникът се спре в параклиса, що е до аязмата, та там всяка жена му поднася цял пещник, който той благославя, отрязва от него една уломка и й го повръща. Като се свърши и тоя обред, свещеникът заобикаля всичките сенници, та почетва и благославя всичките жертви, млека и пресни сиренья, от всички зимо по дял и непременно – кожата и плешката на жертвата. Настане обяд, наядват се, и после младите се заловят на хоро и играят до мръкнало, когато всички весели и доволни се връщат в село, препускащец коньете.

2. Училищни празници и обичаи

Нов ученик непременно занася някакъв принос учителю: голяма копринена или проста кърпа, в чийто един край ще има вързана жълтичка или други пари, сетне топла пита, намазана с масло, кокошка, масло, сиренье и въобще нещо за ядене или пари. Ученикът сам ще подаде учителю кърпата с парите и ще му целуне ръка. Последният ще го погали по главата, ще попита за името му, ако го не знае, и ще му покаже място, где да седне. Майката или придружающият ученика ще го посочи учителю, още щом влезе, и като подава и той учителю приносът си, казва на последният: “Ето, доведохме ти и наш (имерек), да го учиш. Хем хатър да няма, ха! Месо ти предаваме, кожа и кокали искаме, сал челяк да стане! Пръчката да не слиза от гърба му!” После се обръща към ученика: “Чу ли (имерек), какво поръчах на учителя? Ха сега да те видя! Отваряй си очите!”

Малък или голям принос ще е лъжен да принесе ученикът учителю си при изкарваньето (свършваньето) на букваря и следните 3-4 книги: октоих, псалтир и пр. Преди 10-15 г. обучението беше на гръцки език. Приноси пращат майките на учителите и на всякой личен ден, в дните, в които ученикът се удостои да изчете в църква: Светий Боже, Свете тихий, Благослови, душе моя, Господа, Блажен муж, Апостола и други.

За училищни празници се броят за всякой ученик отделно дните, когато изкарва някоя книга. Майката ученикова през тоя ден не преде, а свиква и гощава своите и ближните си. Инак за училищен и въобще учителски празник минава навред из българско 11 май – денят на св. Кирил и Методий, а преди 15-20 години, както и до днес по някои села – 30 януария – денят на Трите Спасителя.

3. Еснафски и селски празници

Не навред еснафите празнуват едни и същи дни. Някъде, напр. бакалският еснаф, празнува еснафския си празник на Нова година, някъде – на 30 юния. В Малкотърновско еснафите празнуват тия празници, както следва: на Нова година – бакалите; на Атанасовден, 18 януарий – шивачите; на 27 януари, Григоров ден – дюлгерите; на Гергьовден – овчарите; на Спиридоновден – папукчиите; на Св. Модеста – земледелците и т.н.

В Стара Загора, освен другите еснафски празници, празнувани кога как дойде, кожухарите празнуват на Илинден; дюлгерите – на Св. Апостол Тома, на 6 октомври и т.н. В Лозенград бакалският еснаф празнува на 30 юни, на 12-те апостоли; керемидчийският и грънчарският – на 12 декември и пр. По-богатите и многочленни съсловия си имат и еснафски пари (каси). Някъде по-заможните еснафи поддържат цял полилей в църква, който цяла година се пали за сметка на това съсловие. Църковните обреди при празнуванье еснафски празник, освен обикновените, са: петохлебие, съслужение, пшеница и т.н. В някои села, особено в крайморска Тракия, се празнуват тържествено и някои от по-малките и незначителни празници, които в такъв случай съставят изключителен празник на селото. Такъв празник-покровител празнуват: Архангеловден в с. Атанаскьой, бургаско; Никулден – в с. Св. Никола, тоже Бургаско; Св. Петка – в село Граматиково, Малкотърновско. В такъв случай в тоя ден селяните от това село се черкуват (ходят на църква) и колят курбани, когато другите села работят. В тоя ден, гдето има църкви или параклиси, служат и се черкуват в тях. Някъде някои заможни селяни си имат и в къщите частни параклиси в памет на известни светии, които на паметния ден на светиите поканват свещеник да служи в тях, после колят курбан и раздават.

4. Задушница

Така се казва обредът, извършван за спомен на умрелите. Някъде го казват и “одушье”. В Малкотърновско, освен четирите “Големи одушье”: преди Връбница, преди Петдесетница, преди Архангеловден и преди Месопустната неделя, правят “одушье” и на края на всякой месец. Задушьето се прави в събота. Ние ще опишем обредите, вършени на “големи одушье”.

В петък срещу събота всичките възрастни жени и стари баби ходят на църква. Жените носят по пещник, по бъклица вино и пшеница, наредени на софра, която сетне слагат в църква. След вечернята свещеникът с кандилницата в ръка обикаля из цялата църква, та благославя приноса, зима от всяка от жените книжката, на която са написани умрелите им и ги възрича (споменува). След това раздават на бабите и сиромахкините от хляба и виното за Бог да прости. В събота рано всяка жена слага на боре престлана дървена или медна софра: три или повече пещника, 4-5 просфори, бъклица или стъкло с вино, такъво с ръкия, 3-4 китки, пшеница и нещо сладко (петмез или рачел) и отива в църква. На всяка софра горят по няколко свещи. Свещеникът служи и на пренос споменува всичките умрели знайни и незнайни. След отпуск той, облечен в одеждите, обикаля край всичките софри, та ги прекажда, благославя и чете (възрича) имената на всички умрели. След това той се запира на едно място, та реже за себе си уломки от всичките пещници, които му носят, и ги събира в един кош. Всяка жена, след като се отреже уломката от пещника й, се оттегля настрана, лете в двора, а зиме в църква и под кумата (сайванта), та раздава за Бог да прости на бабите и сиромахкините, които не носят съдове за вино и ракия, а пийнуват по малко от всяка бъклица или стъкло, думащи: Бог да прости, като предварително ще се прекръстят и отлеят малко на земята за умрелите. Тия жени сядат после край църковните стени, та похапнуват от наченките за Бог да прости. Като се свърши докрай тоя обред, повечето от жените, донесли помен за умрелите си, особено тези, на чиито умрели или на едного поне е пътището през този месец, отиват на гробищата, та и там раздават останалото от помена, като при даваньето на всяка печенка или вино казват: “на ти за (името на умрелия) за душата”; “пий за майчина (или бащина) душа”. На гробищата всяка жена занася и кадилница с огън, тамян, свещи и стовничка с вода, та прекажда гроба на умрелия, полива го и запаля свещите по кръста или вътре в нарочно направеното сандъче, в което постоянно гори кандило, прелива гроба с вода и вино изоколо-около и накръст и най-сетне счупва или подарява някому стовничката, изсипва накуп огъня и тамяна и си отива, след като поплаче и се поприпее малко.

По същия начин, или в по-малък и ограничен размер, се правят и месечните одушье в последната събота от всеки месец. Както на редовните, така и на големите одушье някои жени раздават за Бог да прости на съседите си, сродниците и у тях си. Други раздават и пари или други вещи, а някои освен другото, колят и курбан.

5. Курбан

Курбанът се коли всякога и за всичко. Той се коли: за благодарност при някоя честита случка, за здраве, за напомощ, за помен на умрелите и за много други случаи.

Курбанът е необходимо да бъде мъжки брав. Той се вари цял в един съразмерен котел, ведно с главата и всичките други дреболии (търбух, черва, дробове, сплина и пр.). В него турят малко сало или никак не турят. Сварен, той се прекажда и благославя от свещеника, комуто в случаят принадлежат кожата и едната плешка, разделя се на много малко части в панички и се раздава. Курбаните най-изобилстват на големите празници, сборовете и панаирите.

6. Панаир

Панаир е гръцка дума и значи тържество. Понейде с това име наричат сборовете. Всъщност панаир е един вид сбор, на който стават големи, много и разни продажби и препродажби на жива стока и други вещи. Панаирите стават само в градовете. Главните артикули, съставляващи предмета на панаирите, са: едрият и дребен добитък, колониални и други стоки, местни произведения и промишленост и други много. Градът, гдето има панаир, е преобърнат на един вид богато тържище. Всичките му дюкяни, улици, кули, прустове, празни места и дворове са обърнати на складове от всевъзможни видове местна и чуждестранна стока и други произведения. Има някои и междуселски панаири, които стават вътре в някое село или на полето. Допреди направата на железниците панаирите имаха голямо значение за местната търговия и промишленост. Тогази някои от тях бяха един вид малки всемирни изложения почти за цяла Турция, Сърбия, Влашко, Русия, Австрия и даже Франция и Италия. Един от тези панаири беше Узунджово, близо до Харманлий, при сегашната турска граница. Той забираше от 8 септемврия и траеше до 20 и 25. Днес панаирите, ако и да стават във всичките почти градове из Българско, нямат онази всемирна известност, а се съставляват от местни търговци и посетители. По-забележителните от тракийските панаири са: Карнобатският, Ямболският, Старозагорският и други.