Петрикор

Петрикор

Безименното днес е вчерашното утре.
Завиваш си душата със каквото е останало.
Очите са различни – и истините, също толкова.
Часът на правдата е никому ненужен.
И меко шепне вечер след капризите на времето –
влекат излишни облаци и пада
дъжд и стяга друга зима.
Уплашени недоумения с неточни точки
и въпросителни, потънали в мълчание.
Накъсваш си на лирата ръждясалите струни,
за да дишаш нова сутрин.
На петрикор ухае свободата.