Магичната Странджа и сгушеното в полите й рибарско селище

“Сафрид сопрано: Магическият портал”. Зад това странно съчетание от думи е спотаена една още по-странна книга, необикновена като жанр, но вместила в себе си магизъм и реализъм, низши и висши ценности, минало и бъдеще, история и легенди, планина и море...

Разказите на Мария Кехайова са взети направо от живота, отломки от миналото, подредени, систематизирани и пренесени в настоящето. Действителността е не по-малко изненадваща и загадъчна от полета на въображението. Тук “Магията Странджа” със своя колорит претворява целокупната колаборация между живи спомени и предания в единно цяло, а странджанци допринасят за цялостния облик на съхранената от векове самобитност.

Случайност или неизбежност е предопределението на Фортуна? Можем ли сами да определим бъдещето си или всичко е в ръцете на провидението? В страниците са закодирани немалко въпроси, провокиращи читателя сам да потърси и открие отговорите.

Родената в лоното на магичната планина авторка е откърмена с цялата тази тайнственост и мистерия, пренасящи я като че ли в друго измерение.

Всеки иска да избяга в друго време, в друг свят, който да го изпълни с доброта и надежда. Затова се сетих за един портал. Той води към детството и младостта.

Не сме изгорили всички мостове зад себе си и ако го открехнем, дори там да са останали само спомените, те ще ни дадат куража, който сме имали, да посрещаме разочарованията и да не спираме да мечтаем.
(“Назад по мостовете”)

В страниците на книгата срещаме и “парамонье”, и специфични за региона обреди – от празничното “тричане” до ежедневните “хвърчащи тоалетни”... историите за чудати създания и извънземни...

Вълнуващо е изобилието от разкази за змейове и змейови булки, чувани и разказвани “от баби, дядовци и комшии”. Дали са истина или легенди, но “змейовите къщи”, така наречените “долмени” по пътя от Кирово към Белеврен и днес са една от загадките на Странджа.

Великаните-елени и кировци живели съвместно в мир преди повече от седемдесет години. И на местните сега им се вижда невероятно, но заключават: “Щом се говори, значи има нещо. Какво е било, що е било, не знаем точно, но това сме чували, това разказваме и ние.”
(“Мистериите за село Кирово”)

Като гимназистка Мария приема ходенето на село като заточение, и когато е успявала да убеди родителите си, е водела със себе си приятелки на гости – да разгледат това странно място, и да не й е скучно.

Кой да очаква – сега искам да отида във Вършило и да ми е скучно, много скучно. Готова съм да понеса най-тежката скука, но няма как. Назад е затворено.
“Затворено”)

Прадядото на авторката – дядо Киро, родом от Звездец, е участник в Преображенското въстание. И досега посещението на Петрова нива – местността, където е взето решението за въстанието, е изключително преживяване за Мария Кехайова.

От Бръшлян и Индже войвода, Вършило и Кирово, през дебрите на Странджа книгата ни пренася на морския бряг, в рибарското селище Ченгене скеле, наричано от местните “Ченгенето”.

Всеки рибар тук е една неповторима история. Бай Янко – Попчето, Димитър Янчев – Брадата, Сталин Илиев – Сулката, бившият кмет на селото – Стоян Сербеза са една малка част от колорита на местния рибодобив. Тук срещаме и поучителни насоки “за риболова и нравственото издигане на членовете кооператори”, и самобитни истории от областния “фолклор”.

Сред жителите на Ченгенето не липсват и “интелигенти”. Сталин Илиев – Сулката е живото потвърждение на максимата “Рибар къща не храни, но ходи на опера”. Заклет ерген и главен консултант на младоците по рибарски мрежи и технология на улов, вечно разказващ лакърдии и винаги в добро настроение. Той е ходил, веднъж в живота си разбира се, на опера, но това е достатъчно за културния му имидж пред цялото Ченгене. Грабнали се с кмета на селото – Стоян Сербеза – по покана лично от диригента на постановката, та чак във Велико Търново. А когато последният го пита дали му е харесало, с непоправимото си чувство за хумор Сулката му отговаря: “Цанко, туй дирижиране, туй махане... Аз, ако бях в морето, с всички тези усилия щях да напълня две каси попчета”.

Тук, в Ченгенето, всичко се измерва “в риба”. И живота, и материалното, и духовното благополучие – са в количеството улов. Показателно е откровението на един от рибарите:

Не знам кой вятър ме довя мен тук, но нито девет бала, нито ураган може да ме откърти от свободния живот на рибаря. Наводнения огромни преживяхме, в люти зими оцеляхме, сега имаме само една молба – морето риба да ни дава.

След цялото повествование остава търсенето на мистериозния портал, обвит в тайнственост и пленително очарование. И съмнението – какво ще правим, след като го открием? Дали ще ни отведе до по-добър свят? На тези въпроси авторката дава конкретен отговор:

Нужно е не само да намериш портал, а някой да те преведе през него.

Може би оттам трябва да започнем – да открием този “някой”, а ако открием “истинския някой”, сами ще разберем, че търсенето на портала е излишно. Мястото ни е тук и сега, и ако сме сред правилното обкръжение, то вече сме открили началото на пътя към съвършенството.

----------------
Мария Кехайова, “Сафрид сопрано: Магическият портал”, изд. “Либра Скорп”, Б., 2023.
----------------