Светлина и звън

Светлина и звън

Когато тъмно стане вън,
а светлото във мене чака,
душата чува нежен звън,
стихът ми ражда се във мрака.

Нашепвам как съм преживяла
и как ще продължа нататък,
защо сърцето съм отдала  –
изцяло, с обич, без остатък!

Във себе си защо отглеждам
мечта за полет, като птица,
защо поливам стрък надежда
с дъжда по моите ресници...

Когато тъмно стане вън
и тази нощ ме занаднича,
ще зная, светлина и звън,
във стиховете се обичат!