Викам на глас

* * *

Викам на глас
Някъде там
в тъмнината
гневна
упорита
болна
останала без глас
от нищото
се връщам
Вървя натам
където виждат очите ми
спъвам се
падам
но вървя
с погубена вяра
с безкръвна душа
Леко прошепвам:
Обичам те!
и безсмислието
става смисъла
на моя живот!
Нищо, че няма мисли,
няма мечти,
в които да повярвам пак...

---------------

Из поетичната книга “Отиваш си, за да дойдеш пак”, Бургас, 2017.