За трилогията на Стойчо Динев “Далече от Земята”

Въпроси на жанра

Фентъзи или научна фантастика (просто фантастика) – твърде обтекаемо, за да му отделяме специално внимание като специфика на жанра. Но там, в този широк диапазон се вписва и настоящият книжен проект – трилогията „Далече от земята“ (която поради логиката на повествованието заплашва да се превърне в един проект „с продължение“). Може би този роман трилогия (засега) е в класиката на жанра – „космическата фантастика“, битувала най-продължително като синоним на „научната фантастика“? Иначе казано, това четиво бихме подвели под знаменателя спекулативна литература или спекулативна фикция (speculative fiction) – един ъмбрела термин, обединяващ различни литературни жанрове – научна фантастика, фентъзи, ужаси (хорър), за духове, за свръхестествени явления, за супергерои, утопична и дистопийна фантастика, апокалиптична и постапокалиптична фантастика и алтернативна история в литературата, но и свързани статични, кинематографични и визуални изкуства. Всъщност най-много жанрът се доближава до т.нар. мека научна фантастика (Soft science fiction) – Рей Бредбъри, Ле Гуин, Франк Хърбърт, такива, които не спазват перфектно консервативните научните теории и идеи.

Да, действието основно протича извън пределите на Земята, в Космоса, на друга планета(-и), но не в бъдещето. Романът започва с автобиографичните думи на протагониста на автора Пол, роден през 1965 т. в Сан Франциско, САЩ. Когато убива полицай и е похитен от извънземни същества, е двайсет и няколко годишен; значи локализираме земното време в началото на 80-те години на миналия век.

Елементи на утопия – има, но не е утопия. И дистопия (какотопия) не е. Не е и квазиистория. Що за роман е този епически сериал? Приемаме фентъзи, с елементи на приключенския/авантюристичен, билдунг, любовен, философски и пр. роман. По отношение на формата това не е модернистична/експериментална проза в никакъв случай; почти равен/монотонен, хоризонтален наратив, течащ първолично, в който реализма на образи и събития е поставен на изпитание и атаки от фикшъна и фантасмагорията, които могат да предложат само „меките научни фантастики“. Всъщност, роман, претендиращ за съвременно фентъзи, но стоящ по-близо до романовите традиции на 19. век.

Разбира се, жанрът на произведението, за което говорим, както и при други подобни романи, позволява и се превръща във вътрешен космос, място, където можем да размишляваме, да си въобразяваме, да си припомняме и сравняваме. Т.е., превръща се във форма на познание, разчитайки на своята жанрова гъвкавост и постоянен стремеж за търсене и оценка на човешките възможности в обкръжението на непознати и различни от човека същества, в една близка, но реално различна среда и атмосфера.

Погледнато чисто потребителски/консумативно (вж. и някои от отзивите на читатели в Мрежата), можем да вкараме този вид романи в тенденцията мейнстрийм. Като готов книжен продукт обаче, извън сюжета и темата, на романите им липсва онова „лъскаво“ и професионално ниво на книжния продукт за този вид литература.

Сюжет, персонажи

Въпреки футуристичния сюжет, трябва да отбележим, че стъписването на героя-разказвач от попадането му на чужзоземния космически апарат, прелитането на огромни разстояния със скорост, многократно превишаваща скоростта на светлината, и попадането му на друга планета, е описано като нормално човешко преживяване, както и срещите му с инопланетните животни и същества. Е, не говорим за психологическа проза, а наивитетът на разказа, преплетен с чудати и фантасмагорични срещи и обекти, често ни довежда до идеята, че разлистваме юношески авантюрен роман или комикс. Разделил се поради обективно стеклите се обстоятелства на родната му Земя с любимата девойка Сузи, на чуждата планета Пол среща новата си любов – Луси. Оказва се, че Пол попада на планетата, оставен там от инопланетяни с много висока развита форма на цивилизация („малките очички“), които го превозват на огромни разстояния в Космоса. Планетата е сходна на Земята, а населяващите го човекоподобни същества странно приличат на хора, но са със степени по-високо изградени като субекти на високотехнологична цивилизация. Имат си и своите различия от земляните, които се основават изключително на морала и зачитането на другите, честността, както и свободното отношение между половете.

Неусетно героят се влюбва в своята наставничка – красивата Луси, под чиито грижи и напътствия той се адаптира към новата действителност, опитва да се интегрира в средата и обществото и да започне своето ново нравствено прераждане. Пол носи от Земята слабостите на своята цивилизация, липсва му характер и воля да ги преодолее и да приеме новия нравствен стандарт на планетата, която го посреща като уважаван гост. Постепенно, приемайки благоденствието, красотата и хармонията в новото общество, любовта и грижите на всички негови членове, той се превръща в негов редови член.

Междувременно Пол пътува с приятелката си и опознава близки и далечни светове, населени с разумни същества. Картинните описания от планетата, която обитават, както и другите планети са пълни с въображение и въздействащи. Почти винаги сюжетните ходове носят дозата задоволено любопитство и познание (невинаги свързано с обективността и научното познание, но за жанра те не са и необходими); едновременно с това почти винаги са съпроводени с дискусии между Пол и Луси. Обширни монолози и диалози в тази посока са свързани с въпросите за морала („особеното“ съжителстване между половете и свободния секс на планетата – нещо, което, разбираемо, се харесва на младия мъж и той поддържа приятелски и сексуални връзки с различни жени извън връзката си с Луси – майка й, „високата“, Бенка, Сиси (във II част Си Си) и др.), с въпросите за политическото и държавното устройство, развитието на технологиите, устройството на Вселената, културните различия, фундаменталните въпроси на философията и познанието, религиите, възпитанието и обучението на децата, щастието и нещастието, живота и смъртта, любовта; но също и носталгията („Колкото повече време минаваше, толкова по-често започвах да се сещам за нашия земен свят“, с.142) – една продуктивна идея, за съжаление недоразработена до края на трите книги.

С изключение на двата основни персонажи в романа останалите не получават нужното развитие като характери и роля в сюжетното действие.

След завръщането си с Луси от пътешествие до непозната планета, Пол преживява катарзис след сън, който показва подсъзнателно тревогите и страховете му, породени от начина му на живот,несъвместим с земните морални норми. Първа книга завършва с отворен хепиенд.

За втора и трета част ще бъда лаконичен, защото сюжетно те повтарят в голяма степен казаното за част първа. Ако говорим за „приключенията на землянина Пол“, както това е анонсирано на четвърта корица на втора част, то те се разрояват еднотипно дотолкова, че стават предвидими и дотягат. Схемата е следната: героят-разкавач си живее живота на чуждата планета като в градината на Едем (вече е при мургавата Фани, но често прескача до предишната си любима Луси и други жени) – спи, храни се, пътешества наблизо и надалеч, забавлява се, но най-вече се люби/върши повсеместен секс, с която му падне/хареса (в новата обстановка той е звезда, екзотика, познат на жените като полов атлет). Новост в контекста на посочения социално-битов и интимен план е гледането на клипове в дома на Луси – те му разкриват различни аспекти от обучението и възпитанието на подрастващите, които са филмирани в миналото, но напомнят настоящето на нашата планета Земя. Изпълнени са голяма доза морализъм, но за сметка на това са разказани/визуализирани мудно, досадно и елементарно. Ето някои от темите: гениалността, началото на нравствено преобразяване, пороците и освобождаването от тях, изневярата, стреса, кражбата, смелостта, злото (осъзнато и неосъзнато), болката и състраданието, неразбирателството и конфликтите между хората, превръщането на престъпника в нормален гражданин. Централен, разбира се, е филмът, озаглавен „Леси“ (над 100 с. в книгата). Той е фокусиран върху отношенията между цветнокожи и бели на планетата преди много години, напомнящи земните отношения на расимъм, омраза и неразбиране между отделните раси (в случая ромите). Пол намира начин да се пребори с меланхолията и тъгата, който го завладяват периодично в новия свят, опитва да намери отговори на вечните въпроси на битието – за смисъла на живота, за съществуването на живот след смъртта, но също и да направи решителни стъпки по пътя на своето духовно и нравствено прераждане и извисяване. Краят на втората книга също е отворен и щастлив.

Не по-различна е и трета част на „Далече от Земята“. Пол продължава своите „приключения“ на чуждата планета, превърнала се в негов втори дом. Нови моменти – появата на поредната любима – красавицата Ванина, полярното приключение с драматически оттенък с Луси; едновременно продължава неговото образование и нравствено превъзпитание с гледане на клипове, чрез които се запознава с древното минало на планетата, а сам се убеждава, че общите исторически моменти между развитието на планетата и Земята са многобройни. Отново отворен хепиенд. Което предполата, разбира се, продължение на сагата „Далече от Земята“.

И за бъдем коректни, абзац от издателската анотация (клише): „В тaзи, трeтa чacт oт рoмaнa, aвтoрът нaблягa ocoбeнo върxу филocoфcкo-нрaвcтвeния acпeкт, cтoящ в ocнoвaтa нa културaтa и дуxoвнocттa нa житeлитe нa тaзи плaнeтa и труднocтитe, кoитo гeрoят cрeщa при нeгoвoтo рaзбирaнe, бoрбaтa, кoятo тoй вoди cъc ceбe cи и пътят, кoйтo трябвa дa прeминe, зa дa ce прeвърнe в cъзрялo дуxoвнo и нрaвcтвeнo извиceнo cъщecтвo“.

Слабости

Някои от слабите и несъвършени страни на трилогията бяха споменати по-горе. Видимите с просто око са на ниво предпечат и печат. Книгата е изработена като книжно тяло непрофесионално от еднолична фирма, чиято дейност е основно рекламна. В книга първа от 2012 г. липсва коректор, редактор и ISBN. Като коректор, редактор и корица е вписана фирмата, но си е свършила работата единствено като корица донякъде. Недобро страниране на прозаическия текст.

Липсата на коректор отразява тотално езиково разминаване между нормативния български език и подадения (На какъв носител? Подозирам ръкопис на пишеща машина.) авторски текст; грешки във всички абзаци на всяко езиково равнище (ползвана е и нормативност отпреди 10 ноември). Липсата на редактор би лишила текста от повторения, езикови клишета и пр., стилови пропуски. Както и на лошото структуриране на романовия текст на отделни цялости с цел по-добро читателско възприемане.

И не на последно място препоръката – премахване на италик в целия текст на част първа, както и корекцията на ползване на италик в останалите две части на романа (най-вече в частите, преразказващи клипове). Като общо наблюдение – извънредно небрежни правопис и пунктуация.

При всяко ново преиздание/допечатка тези неща трябва да вземат предвид. Но мнението ми е, че трилогията (която явно ще се разрасне като „Междузвездни войни“) трябва да бъде „стегната“/редуцирана в по-малък обем, като освен корекции и редакции, се обърне внимание на нейната структура и съвременна стилистика.

Не препоръчвам PR-коментарите на сайтове на издателства или за продажби на книги, защото са рекламно-подвеждащи. От този род, конкретно за трите книги:

Много хубава книга! Препоръчвам :)

Да, книгата обещава много. Тя ни показва един своеобразен свят, който всеки жител на Земята би трябвало да носи в себе си и да живее с убедеността, че това е възможно, че се иска от нас само да се променим – да бъдем по-добри един към друг и да загърбим личната изгода в името на любовта и общото благо...

Прекрасен роман, различен от тези в днешно време, но това го прави единствен неповторим. Написан много достъпно, оптимистично, закачливо, със забавни приключения и страхотна философия. Заслужава си да се прочете.

И Т.Н., както казваше покойният Вонегът в „Галапагос“.

Реплика встрани

Всъщност още нещо, останало незабелязано от никого: през 1959 г. във „Военно издателство“ (С.) е отпечатана научно-популярната повест на К. Е. Цилковски „Далече от Земята“...

Имаше и такъв филм – британският „Outland“ („Далеч от Земята“) от 1981 г., режисьор Питър Хаймс, актьори – Шон Конъри, Питър Бойл, Стивън Беркоф, Кларк Питърс и др., в жанра екшън, трилър, фантастика. Действието там обаче е на спътника на Юпитер Йо, където се добива титан, а Шон Конъри пристига, за да прилага закона.

И нещо интересно, което няма пряка връзка с критическия текст за романите на Стойчо Динев, но има отношение към темата и Стара Загора. Това е публикацията ми „По следите на едно писмо“ във в. „Литературен вестник“, бр. 32, 10–16.10.2012 г.

--------------------
„Далече от земята“, без ISBN, предпечат, редакция, корекция, корица ЕТ „Авангард дизайн – Мариета Минчева“, Ст. Загора, печатница „Контраст“, 2012, 292 с.

„Далече от земята“ (част 2), ISBN 978-619-90258-1-9, предпечат, редакция, корекция, корица ЕТ „Авангард дизайн – Мариета Минчева“, Ст. Загора, печатница „Контраст“, 2014, 382 с.

„Далече от земята“ (част 3), ISBN 9786199025826, предпечат, редакция, корекция, корица ЕТ „Авангард дизайн – Мариета Минчева“, Ст. Загора, печатница „Контраст“, 2015, 354 с.
--------------------