Маргарита Петкова

Маргарита Петкова е родена на 21 февруари 1956 г. в София. Завършва българска филология във Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”.

Първите й публикации са още от ученическа възраст – във в. “Средношколско знаме”. По-късно се зареждат в. “Пулс”, “Литературен фронт”, сп. “Пламък”, “Септември”... до първата й поетична книга “Дива къпина” (1983).

Следват книгите: “Ненаписани стихотворения” (1990), “Писмени показания” (1993), “Решавам аз” (?), “Окото на урагана” (1996), “Б.а.” (2000), “Ивановден” (2003), “Втори балкон” (2005), “Бермудски триъгълник” (2006), “Хвърлен камък” (2008), “Всичко!” (2009), “Щастлива, лекомислена и слаба” (2011), “Подсвирквайки – към Голгота” (2012), “Абсурдни времена” (2013) и “Абсурдни времена 2” (2014), (в съавторство с Добромир Банев).

Автор е на текстовете на над 200 популярни песни и няколко мюзикъла. Носител на национални награди, между които “Димчо Дебелянов”, “Изворът на Белоногата”, “Златна амфора”, удостоена е от Съвета на европейската научна и културна общност със значката “Златна книга” за принос към развитието на българската култура. Член е на УС на НФК в Министерството на културата.

Поет, преводач, публицист. Нейни произведения са превеждани на почти всички европейски езици, включително норвежки и шведски. Майка на три деца и баба на две внучета.