Един от нас споделя

Човекът е тайна. Тя трябва да се разгадае и ако я разгадаваш цял живот, не казвай, че си загубил времето си. Аз се занимавам с тази тайна, тъй като искам да бъда човек.
Достоевски

Скъпи читатели, здравейте!

Ето, че настъпи и този дългоочакван (не само от мен) час – да държите в ръце книга с интервюта от проекта ми „Един от нас споделя“, по повод петия му „рожден ден“, който е през август 2018 г. В следващите страници ще намерите най-различни човешки съдби, по-тъжни или по-щастливи, разказани от първо лице (което винаги има особена стойност), откровения, прозрения... И те са полезни, вярвам, на всеки един от нас, който ги прочете. Те са като огледала и ориентири за собственото ни съзнание и развитие, защото, колкото и да сме различни, ние все пак много си приличаме... Човешката мисъл и чувствата ни, тревогите и надеждите се раждат, лутат и преплитат винаги по сходен начин, „нагоре“ и „надолу“ по спиралата на Живота, за да се получат накрая нишките на нашите собствени уникални пътища – на всеки един от нас поотделно – понякога самотни, а друг път споделени с близки хора и съмишленици... Красотата и ценността на споделянето чрез слово обаче е неизменно, откакто хората го познават – то преодолява препятствията на времето и пространството и ехото му може да отекне в бъдещите поколения, а и в почти всички кътчета на света, където живеят четящи човешки същества. Стига да бъде съхранено споделеното чрез публикуване, както и да има някой, който да го преведе...

Искам да благодаря най-сърдечно на издателство „Либра скорп“ за високата оценка на труда ми и за протегнатата ръка, за да я има тази книга и по-голямата част от интервютата, осъществени досега, да продължат своя живот на белия лист (все едно – на белия свят), а не само виртуално, в блога, който създадох на 18 август 2013 г. За мен това е чест и ново вдъхновение за работа и срещи с хората – с дъх на море, тъй като издателството „принадлежи“ на прекрасния Бургас. За съжаление, няма как да се съберат всичките в едно издание, но вярвам, че ще има продължение... Някои от интервютата публикуваме тук със съкращения, заради големия обем на книгата, но целите можете винаги да прочетете в блога – виртуалния им дом. Там ще откриете и наистина прекрасни стихове от много от участниците в проекта, които нямаше как да поместим тук...

Снимките са ми любезно предоставени от участниците в проекта – само някои от тях са мое дело. Там, където бях помолена да стои и името на фотографа, го добавихме – надявам се, без пропуски, а ако има такива – предварително моля за извинение. Обемът на книгата е голям и те са почти неизбежни...

Наистина, много трудно ми бе да избера кои интервюта да бъдат публикувани сега, защото – отново открих това! – всички те са важни и ценни за мен, и носят нещо уникално и неповторимо. Като хората, които стоят зад тях... А е безценно доверието на всеки един към мен, за което искрено БЛАГОДАРЯ! Все пак не съм известен журналист, нито стои прочута медия зад гърба ми... Доверието бе родено главно от моите думи в описанието на идеята на проекта, които са плод на сърцето ми, наистина – дано не звуча патетично...

И за това – още веднъж – благодаря!

Ще си позволя и още една кратка благодарност – към моето семейство и най-вече към моя съпруг, който се отнася с истинско уважение и разбиране към мен и моята работа. И без него тя щеше да е невъзможна...

... И така – „попътен вятър“ към умовете и сърцата на читателите желая на тази книга, чието начало бе в столичния ж.к. „Люлин“, където живеех, и през издателството в прекрасния Бургас, тя ще потърси и намери своя пристан в домовете ви, вярвам. Тя е така скъпа за мен, защото събира в едно цяло нишките на много човешки пътища и дава възможност да осмислим човешкия път въобще (чуждия или своя собствен), да го видим едновременно от по-близо и от по-далеч, да го видим в перспектива. А тя, тази перспектива, чертае и показва не друго, а развитието на душите ни – от миналото, през настоящето, към бъдещето... Вярвам, че в него – в бъдеще – ще намираме повече смисъл, именно заради днешните ни усилия да потърсим смисъл. На Живота, Вселената, Човека и всичко останало...

Посвещавам тази книга на всички хора. Да, на всички!
Желая ви щастие! То е възможно...

Ваша:
Кристина
1 юни 2018, София

-------------

За „Един от нас споделя“ – отзиви от участници и читатели

~

Много е важно да има толкова слънчеви хора, с такива идеи и послания в България, в днешно време.
Радослав Гизгинджиев

~

„Един от нас споделя“ е чудесно замислен блог – изворчета за отпиване с чисто сърце! Благодаря ти за възможността да го видя и усетя.
Христина Чопарова

~

В интервютата има много ценни неща, оказва се, че „по-неизвестните“ хора са много по-цветни и по-страхотни и в мислите, и в житейските си постъпки от така наречените известни. Най-често ние „лайкваме“ по-незначителни неща, а когато прочетем нещо ценно си го вземаме със себе си и забравяме да се върнем и да кажем „благодаря“ на далия ни го... Подскажете ѝ ваши познати, които, ако тя поиска, ще включи в бъдещите си интервюта... Прощавайте за съвета, той се отнася и за мен самата. Всички сте специални, бъдете здрави!
Румяна Иванова – Фосъл

~

Криси, много ми харесва проектът ти „Един от нас споделя...“ Следя с интерес и удоволствие интервютата с толкова интересни и светли хора... Сега чета Радослав Гизгинджиев... и вчера видях интервюто ти с него. Благодаря ти! Дерзай напред все с този плам, сърце и светлина!
Светлана Иванова

~

Кристина, на теб, на твоя проект и най-вече на твоите въпроси се дължи това, че ми позволи да разкрия себе си и ценностите, в които вярвам. А денят ми – той е хубав, благодарение най-вече на теб и това, което правиш! Твоят проект стига до хората и това, което правиш е полезно, особено много за добрите души, които искат да се убедят, че не са сами на този свят. Продължавай все така да обединяваш! Благодаря ти за всичко от все сърце!
Добрин Ангелов

~

Криси, искам да ти благодаря за това интервю,защото с въпросите,които ми зададе,ти ме накара да си направя една по-дълбока равносметка за живота ми до този момент, както и една обстойна себеоценка, нещо което отдавна не бях правила!!! Поздравления за този ценен проект!!!
Деница

~

Браво и успех!
Добромир Банев

~

Кристина, благодаря за чудесните откровения! Групата ви е страхотна и й пожелавам успех с повече хора, които споделят себе си. Това е толкова вдъхновяващо!
Веслава Попова

~

За първи път давах интервю преди години, за една местна телевизия, свързано с един проект, по който работех тогава...
Това ми е за втори път и беше изключително приятно и комфортно да отговоря на въпросите на Криси.
Хубава идея, интересно място за споделяне... хора с най-различни възрасти, занимания, краски и мисли...
Благодаря ти, Криси, беше удоволствие и чест за мен да бъда твой гост!
Тинна Боева

~

Опитите ви да извеждате нравствени и стойностни позиции са похвални. Всичко е красиво и чисто, възприемам го като противопоставяне на всичко грозно и пошло, на което сме свидетели сега.
Марио Парушев

~

Кристина, привет! Днес се запознах с твоя проект „Един от нас споделя“ и искам да те уверя, че няма друг аналог в света! Идеята с която си го създала е изначална, уникална и пропита с Любов! В „Един от Нас“ е заложена Великата Идея за Любовта, за това което ни свързва, обединява и възражда. От нея лъха Доброта, Надежда и Светлина. В името „7 милиарда други“ (проектът на Ян Артюс-Бертран) като че ли има Един и стотици, хиляди и милиарди останали. И още, Един от Нас ми звучи толкова Българско и Родно, може би като: Един за Всички и Всички за Един! Благодаря ти Кристина, че се трудиш, бориш, благодаря ти, че побеждаваш. Благодаря Ти, че Споделяш Любовта!
Пламен Ламбов

~

Това, което правиш, Криси, е истинско, а дори и някои да ме обвинят в патетизъм, ще кажа – апостолско е. Хората, с които ни срещаш – ами то е като да пътуваш из острова на съкровищата. Благодаря ти за всички бисерчета, които чрез теб стигнаха до мен.
Катя Ташева

~

Направете си този експеримент: отговорете за себе си на въпросите, които Кристина Митева задава на всички... Само не четете списъка с въпросите отначало докрай преди да започнете, така може да ви се стори дълъг и досаден, просто започнете от началото и си отговаряйте въпрос след въпрос... дори най-добре записвайте първото, което ви се случи като отговор... Може би ще бъдете изненадани колко ще научите за себе си за по-малко от час...
Любомир Розенщайн

~

Ти не знаеш какво стори за мен! Отвори нещо в душата ми и го съживи! Благодарна съм ти много, много! Като посъбереш още житейски опит, ще разбереш! Въпросите ти са важни, много важни и съдържателни, и обикновеният човек, отговаряйки им, става важен, а е просто един обикновен живот!
Радосвета Кондова

-------------