Младежко бригадирско движение

Страници от историята на бригадирското движение в България и Средецкия край.
Книгата се издава по случай 65-годишнината на Националното младежко бригадирско движение и в чест на хилядите бригадири, отдали доброволно и безплатно своя труд за благото на народа и разцвета на Родината.

-----------

Потомци, вий напразно ще се ровите,
докрай едва ли ще узнайте вий,
когато се наливаха основите –
какъв живот живяхме ний!
Пеньо Пенев

Бригадирското движение ми е скъп, незабравим спомен за нашето градивно време на националните, околийските и местни обекти.

Като съвременник и участник в бригадирското движение след 9 септември 1944 г. накратко ще разкажа за моите лични, преки и косвени наблюдения, впечатления, мнения и оценки за него.

Бригадирството е една от най-ценните прояви на нашата младост. Като масово движение на българската младеж за доброволно и безплатно участие в усилията на народа за заличаване на дълбоките рани, нанесени от най-жестоката война, за изграждане на новото общество – социализма, има голямо историческо значение.

По моите спомени бригадирското движение се създаде още през 1945 г., за оказване помощ на мобилизираните, ранените и загиналите бойци на фронта, за подпомагане на техните семейства в неотложните селскостопански работи.

През първите години на народната власт в много селища в Средецка околия, които дотогава тънеха в мрак и нищета, тяхното електрифициране, водоснабдяване и благоустрояване се извърши с помощта на бригадирите.

В национален мащаб бригадирството възникна през 1946 г. под ръководството на Централния комитет на Демократичната младеж, а след това се оглавяваше от Съюза на народната младеж и от Комсомола.

Първата строителна младежка бригада “Георги Димитров” се създаде в началото на август 1946 г. в състав от 2000 души, на която се възложи да започне строителството на Хаинбоазкия проход, през който по коларски пътища и кози пътеки преминава освободителният отряд на генерал Гурко през декември 1877 г.

Нашата младеж със своя доброволен труд изпълни указанието и поръката на Георги Димитров, че за Двегодишния план 1947-1948 г. са необходими героични усилия, голямо напрежение на сили и енергия за създаване на необходимите ресурси. За разрешаването на поставените в плана производствени задачи дойдоха на помощ 87 хиляди ентусиазирани бригадири и бяха завършени 10 електроцентрали, построени бяха 2550 км далекопроводи, изградиха се редица нови индустриални предприятия.

До края на 1948 г. бяха построени 8800 жилища и много селскостопански сгради – навеси, обори, хамбари, сушилни и др. Изградиха се нови училища, детски и здравни домове, болници и др. обекти.

Общата стойност на извършената работа от бригадирите само през 1947-1948 г. възлиза на 3 милиарда и 189 милиона лева, от които чиста икономия на държавата е 1 милиард и 373 милиона лева.

За историческия прелом, който преобрази България през 1944-1989 г. и я нареди сред най-напредналите страни в Европа и света, заслуга има и младежкото бригадирско движение. Всичко създадено през тези години е налице, то е втъкано здраво в страниците на нашата най-нова история.

Доказателство за това са изградените 111 крупни строителни обекти и 25 значителни социално-икономически и културни придобивки на социализма.

…

За успехите на бригадирското движение в Средецкия край голяма е помощта на околийските и общинските младежки ръководители: Петко Терзиев, Радко Иванов, Иван Янков, Костадин Улучев, Бою Колев, Георги Факалиев, Стоян Кънев, Иван Киров, Георги Костадинов, Динко Иванов, Никола Чолаков и др.

От Средецка околия в младежкото бригадирско движение са участвали около 5330 младежи и девойки, от които над 1000 в националните бригади, 2030 в околийските и 2300 в местните бригади.

Командири на бригади, отряди и чети са били 24 младежи и девойки от Средецка околия.

За бюджета на Околийския народен съвет са икономисани около 2 милиона и 600 хиляди лева.

Много са имената на изявени бригадири от Средецкия край, строители на национални и местни обекти, които заслужават признателност и благодарност. Всичко това нека се знае и помни от подрастващото поколение, кога и какви строители е имало в България, които всеотдайно са работили в името на най-справедливото, хуманно общество – социализма.

Безсмъртно остава построеното от младежите, от народа, през годините на социализма.

Поклон пред този трудов подвиг!

Авторът