По пътя към Емаус

Има хора, които дяволът е превърнал в работилница за зли мисли, зли дела и зло говорене, и никой човек не може да ги спре. Затова като видиш такъв подминавай, не мисли да го оправяш... Амин...

Нашият живот, нашият път, нашите мисли, нашите намерения и най-вече нашата вяра. Колко много неща занимават нашите умове. Успехи, провали, години на вяра, години на неверие. Всичко е свързано с възприятията, но най-вече с нашата надежда за спасение. Всеки, който повярва в Бог и разбира се чака спасение. Да, разбира се, затова е и вярата ни, за да се спасим, за да се промени живота ни, да се новородим за нов живот. Бог е с нас, но има моменти, в които умът ни се бори. Така ли е наистина, имаме вътрешни битки. Очакваме едно, но идва друго, чакаме добро, идва зло. Това провокира нашия ум да търси отговори на хиляди въпроси, да искаме отговори от Бог.

Идват времена на отчаяние, на тъга по неизпълнените надежди и желания, но това, че дълго сме чакали и като че ли всичко е по-старому, но не е, наистина не е. Бог винаги работи търпеливо и мъдро, и никога не оставя човек, който упорито се труди за вярата си, без отговори. Въпросът е дали виждаме, дали винаги Го разпознаваме кога е около нас? За мен, в началото на моя живот беше мъгла, неведение, незнание, но и не добре търсене. Едва когато чух, тогава повярвах със сърцето си. „Научѝ ме, Господи, да вярвам в Тебе.“ Това ми стана желанието на сърцето. Научѝ ме на мъдрост и смирение, научѝ ме да живея по Твоя Образ и подобие. Когато хората не те харесват, но Бог те е възлюбил и носиш тази марка на гърба си, възлюбена от Господ, животът се променя малко по малко. Той иска да изобрази Себе Си, да си човек на мъдрост и знание, човек носещ на всичко, на трудности, на изпитание, но и на радост да си близо до учителя Си.

...

Човек трябва да познава злото, дори и собственото си зло, защото отвънка е красиво, но отвътре е много гнило. Амин...

--------------