Пътеки към Балкана

Костадин Велев Динев е роден на 4 юли 1899 година в с. Лозарево, Бургаска област, в бедно селско семейство. От ранна възраст изпитва тежестта на лишенията и жестоката експлоатация. Още в 1919 година влиза в редовете на Българската комунистическа партия и оглавява дружеството на Комсомола. Тук започва своето каляване и израстване като предан борец на партията. Взема активно участие в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание през 1923 година в родното си село и Карнобат, като командир на бойно отделение, за което е арестуван и жестоко инквизиран.

През тежките дни на 1925 година Костадин Велев преминава в нелегалност. Разкрит и арестуван съдът му определя смъртна присъда, заменена впоследствие с доживотен затвор.

След освобождаването му през 1936 година той се включва активно в революционната дейност на нелегалния Околийски комитет на партията в Карнобат. По-късно е привлечен за член на нелегалния Окръжен комитет на партията в Сливен.

След вероломното нападение на фашистка Германия над Съветския съюз и курса на Българската комунистическа партия за въоръжена борба Костадин Велев е един от организаторите и ръководителите на партизанското движение в Карнобатския край. От 1943 година до победата на социалистическата революция е секретар на Околийския комитет на партията в Карнобат.

След победата на 9 септември 1944 година той отдава всички сили и знания за укрепването на народната власт и изграждането на социалистическото общество. Оглавява Околийския комитет на партията като негов първи секретар. На първата легална областна конференция на партията в Бургас е избран за член на Областния комитет на БКП. В изборите за Велико народно събрание през 1946 година трудещите се от Карнобатска околия го избират за свой народен представител. През 1948 година Костадин Велев е председател на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет. Навсякъде, където партията го е изпращала, Костадин Велев е работил всеотдайно, с твърда комунистическа убеденост в правото дело на партията и комунистическия идеал, за укрепването и развитието на българо-съветската дружба.

За своите заслуги пред партията и народа той е награждаван с ордените “Георги Димитров”, “Народна република България”, “Девети септември”, “За народна свобода” и други ордени, медали и отличия.

Костадин Велев почина на 29 юли 1978 година.

Книгата “Пътеки към Балкана” съдържа оригиналните спомени на Костадин Велев, писани от него през 70-те години.