Училище за спасение на душата

В тишината на тъгата притихнал е светът и търпеливо чака нов живот и ново чудо, чака Христос Спасител пак да се роди. Духът Му в невяра и трудности да се появи. Чака пак светът и Господ да не подмине и тяхната врата. Чакат търпеливо всички благослов и радост, пълно да е в изстрадалата ни душа.

Животът пълни с тъга и подминава всяка, дори и мъничка мечта. Нека днес останем пред дома и чакаме да проблесне в небосвода тъмен мъничка звезда. Звездата – нашата надежда до Тебе, Господи, да отнесе и Твоето Божествено сърце, да стопли моето лице. На Тебе, Господи, хвала, задето даваш Ти надежда за всяка изгубена душа. Амин...

Животът ни е подарък от Бога, но със спасението на душата, ще трябва да поучим, да положим труд и вяра, за да може един ден да сме до Създателя Си. Много ми се иска, както и на всички може би, Господ да ни подари набързо всичко и веднага, но уви, това са искали всички. Но Бог иска да ни учи и да ни води. Той просто иска да споделяме живота си с Него. Той ни обича толкова, че ни изпрати най-добрия учител – Исус Христос – Своя син. Той винаги търси пътечки, изпраща вестители, пророци, хора, които са готови да Му служат и да спасяват. Бог е велик. Цялата мъдрост е събрана в Него, цялото творение е подредено съвършено. Но ние поради греха се отдалечаваме от Него и поради незнание на Словото Му погиваме. Искаме, но трудно го постигаме.

Мога да си позволя да споделя нещо. Ще се получи, ако първо станем и истински посветени ученици на Христос. Имаме шанса да спасим себе си, тези които са около нас, тези, които обикнем като себе си, тези, които имат нужда и искат да спасят душите си и да бъдат свободни завинаги от греха. Тези, които искат да носят вярата си, посветени на истината. Тези, които не живеят само за себе си. Тези, които имат милост към страдащите и всичко сътворено от Отца ни.

Всяко начало е трудно, както е трудно за малкото дете да тръгне  на училище в първия учебен ден. Трудно е да свикнеш с новата азбука, с гласа на учителя, с децата около теб. Наистина и с вярата е така. Първо пред теб стои обстоятелството, че си малък и все още ненаучен да можеш да разпознаваш Божия глас от всички останали, които жужат в ума ти от света, изпратени от злото.

Истина е, че човек свикнал да живее трудно, също толкова трудно се доверява, дори и на Бог. Аз в живота си съм виждала хора, които винаги казват: „Аз съм вярващ“ и да, ходят редовно на църква, но като че ли и то е точно, с години се молят за едно и също нещо и нищо не се случва. Разбирам, че е тягостно да имаш подобно преживяване, разбирам, че човек се обезсърчава и често те посещава Нечестивият да ти шепне в ухото: „Бог не чува молитвите ти, защо се блъскаш?“. Разбира се ще наизскочат веднага силно нахъсани религиозни люде, които бързо ще замятат камъни по това, което казваш: „Как така моята вяра нищо не ражда?“.

Искам да поясня. Всеки човек тръгнал да търси Господ, говоря за такива обикновени, като мен, го търси, защото в живота си има трудности, за което мисля, че няма нищо лошо, защото и когато Исус ходеше по земята Го следваха големи множества от хора, имащи нужда от спасение.

Матей 4:24
И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцери.

Първото, с което се захвана Исус Христос е да изцели. Когато човек постъпи в Неговото училище винаги Господ гледа да те изцели. Той работи в теб и за хората това е невидимо, може би затова Той ни учи да не съдим никого. Да, и трябва да се замислим върху Словото Му на истина, както аз съм творение, така и всеки и за всеки човек и на всяка душа трябва да се благовестява за спасение. Ние първо трябва да започнем да се учим от Него как да Го обикнем дотолкова, че да може да обикнем и хората, което е по-трудно, защото Господ за нас е далеч, но всъщност Той е и близо.

...

--------------