В одежди от любов

От момичето зад кориците:

През последните шест го­дини си построих дом между кориците на цели десет книги, вече даже единадесет. Не се из­рисувах с думи по-перфектна, по-уверена и силна –  напротив! Настаних по листите онова мое Аз, което е втъкано до послед­ния миниатюрен атом на душа­та ми. Не си спестих грешките, срама от постъпките си, бол­ките, които ми нанесоха всич­ки тези грешки.

Бях себе си! Не чувствах страх, нито нерешителност. Да издам първата си книга за мен беше необходимост. Не за сла­ва, не за пари, а за да успея да започна начисто със себе си.

Сигурно сте чували често в разни интервюта на известни личности, когато казват, че сце­ничният им/медийният образ няма нищо общо с реалната им личност. Но това бях аз, все още съм аз. Толкова съм аз, че дори когато написах “Джинджифилови целувки”, която е единственият роман, който не е базиран на моя живот, мно­зина от вас ми писаха, че Миха е Мелани. Бях създала подобие от мастило и думи на моята хартиена версия Мелани, и то напълно несъзнателно. Когато се замислих над това ваше от­критие, не се ядосах –  усмих­нах се, нямах нищо против. Изкарах целия си живот да пра­вя напук на себе си с изборите си, по-скоро с изборите, които от страх избягвах да правя. Лу­дата ми нерешителност ме ка­раше да живея във връзка с чо­век, който не ме правеше щас­тлива в продължение на десе­тилетие; отказвах се от мечта­та ми с модата всеки път, щом станеше трудно; скривах се в черупката си при всяка лоша дума, захвърлена по мой адрес. Не се харесвах такава, но не правех и нищо, за да се проме­ня, нямах смелост. А и беше много по-лесно да живееш в обувките на навика, макар да са ти втръснали до полуда, да са деформирали душата ти до безумие и вътрешно да не спи­раш да копнееш за новия чифт от лъскавата витрина на живо­та. В частност това до голяма степен се дължеше и на факта, че не спирах да слушам какво ми говорят хората наоколо, а те сякаш носеха чували с чер­ни мисли на превитите си гър­бове и само ме чакаха, за да го развържат и всичките им пред­разсъдъци да започнат да се си­пят в краката ми.

Два бяха преломните миго­ве в моя живот –  раздялата ми с онзи човек и написването на първата ми книга –  “Любов с главно В”. Още когато започ­нах да пиша първите й редове си обещах да освободя онази Милена в себе си, която досега цял живот бях затваряла в клет­ка. Обещах си да не се страху­вам да бъда себе си, да творя и да стъпвам както аз искам и го усещам. Обещах си да не се влияя от хорското мнение, от хейта по мой адрес, от всичко онова, на което тридесет годи­ни досега бях обричала истин­ското мое аз. Не очаквах някой да ме разбере или да ме подк­репи, напротив –  очаквах да се ударя в огромна вълна на не­доверие и неприязън. Това не се случи.

Приехте ме такава, каквато съм и ме обикнахте с всичките ми емоции. Бяхте моето дока­зателство от Бог, че човек не бива да живее в обувките на ня­кой друг и да мисли, че тези рамки са негови. Осъзнах защо тридесет години нищо не ми се получаваше –  защото правех точно това. Живеех живота на някой друг, движех се по плана на някой друг, с всеки изминал ден се отдалечавах все повече от мен самата, докато накрая не се изгубих напълно. Бях убе­дена, че няма да успея да се от­крия, да се изправя и да поема по пътя, който винаги съм ис­кала –  този на изкуството, на любовта, която повече ти дава, отколкото взима, на независи­мостта от всякакви предразсъ­дъци и норми.

Но знаете ли, съдбата вина­ги ни дава втори шанс, друг е въпросът, че много често го прави в момент, в който сме “загубили” всичко и не осъзна­ваме, че това не е загуба, а въз­можност да започнем наново. Винаги имаш два избора –  да се предадеш или да се бориш. Да се мобилизираш или да се оставиш на болката.

Избрах този път да съм от силните!

С всички тези редове искам само да ви кажа за пореден път, че всичко е във вашите ръце. Докато правите всичко по на­вик, живеете по навик и се бу­дите и заспивате в същата ру­тина, която не понасяте –  жи­вотът ви няма да се промени. Или поне не към по-хубаво.

Докато стоите в дълги връзки с грешния човек, дока­то работите с години работа, която не чувствате, а само пла­ща сметките ви, докато изли­зате с хора, които не са ви при­ятели, но са “по-добре от ни­що” –  няма да изживеете меч­тата си.

Позволи си да бъдеш себе си, да отстояваш себе си, лю­бовта си, да гониш мечтите си напук на всичко. Можеш!

Нека тази книга е твоят “знак”, защото повярвай ми, преди шест години аз не раз­полагах с нищо –  имах само себе си и разбитото си на хиля­ди кристалчета сърце. Не се ос­тавих на страха да ме према­же, щом аз, най-неувереното и плахо (да не казвам думата смотано) същество на планета­та успях да се изправя и да съб­лека одеждите, които цял жи­вот носех насила, да махна мас­ката, перуката, всичко онова, което обществото имаше като мнение за мен, да остана гола по душа и да започна лека-по- лека да “шия” сама дрехите си и да стъпвам смело и уверено напред в тях, значи можеш да го направиш и ти!

Не чакай животът сам да ти поднесе възможности, трябва ТИ сам да си ги създадеш! Не се оправдавай и запуши устата на онова гласче, което със си­гурност пищи на високи деци­бели, че няма да успееш. Нап­рави го и с хората, които ежед­невно ти натякват, че “то ако ставаше толкова лесно, всеки вече щеше да го е направил”.

Слушай само себе си!

Не се страхувай да събле­чеш товара на навика, да хва­неш конците и иглите на собс­твените си мечти и да се обле­чеш в тях от глава до пети. Махни смело маската и бъди себе си!

Стъпвай смело, гордо и непримиримо в одежди от лю­бов и сбъднати мечти!

----------