Разкази

Тихото, скрито в планината Оборище гръмна от човешки викове. Далече в гънките на Стара планина отекнаха гласовете на народните пратеници. Скараха се те; разделиха се на два лагера, готови да се нахвърлят един върху други...

А. трябваше да замине незабавно. Сутринта й се обадили, но това научих чак следобед, когато А. ми звънна по телефона в редакцията, за да ме предупреди. След половин час А. пристигна при мен. Носеше една голяма и една малка чанта, които още с влизнето си изсипа отсреща на креслото. Неизбежно било, трябвало да замине, не ставало иначе и ако тя не отидела, кой друг щял да отиде, понеже другите (А. визираше роднините си) били заети и не можели да отидат, колкото и да искали да го направят.

Марта запали колата и пое към хижата на езерото. Беше се обадила предварително, за да почистят снега и запалят камината. И тази година щеше да посрещне празниците си сама, но този път предпочете да е на хижата, където посрещаха Новата година със съпруга си, преди да почине...

Било е по турско време. Пра-пра-прадядо ни Никола, роден 1805 година, баща на пра-прадядо ни Атанас, роден 1831 г., имал кръчма в едно странджанско село. В този вилает се е подвизавал българинът Индже.

Та този пра-пра-прадядо Никола въртял кръчма в турско време с хубавата си жена Тодора. В същото село се подвизавал и един хайдутин. Богдан му било името. Доколко е бил хайдутин, или хайдук говори фактът, че постоянно се хвалил със придобитите от хайдутлука си алтъни.