Малък процеп в пантите на вратата пропускаше светлината като ефирна течност в малкото пространство, където се беше излегнал. Фокусиран в бялата ивица, която образуваше слънцето по стената, се опитваше да игнорира смрадта, идваща от два рафта по-надолу. Така и не се научи да я понася – нахлуваше и се разстилаше във всяка брънка на неговото същество.
Монетата падна от кафемашината и се претърколи по земята, удряйки се в крака ми. Наведох се бавно и я вдигнах. – Не я пускай пак! Няма да я вземе – посъветва ме женски глас, идващ някъде зад гърба ми. Обърнах се и за голяма моя почуда видях една възрастна жена със забрадка на главата да стои точно зад мен. – Машината не работи...
Почти съм сигурен, че грешката беше моя. Изобщо не трябваше да повдигам темата пред нея. Въпреки крехките си шестнадесет години Софи е момиче с изграден характер и виждания за света, хората и отношенията между тях като цяло.
Погледнах надолу, изглеждаше ми по-високо от осем етажа. Странно. Винаги съм имал страх от височини, но в този момент не чувствах никаква уплаха. Сякаш цялото ми същество бе приело за нормално това, което мислех да направя. Сетивата ми бяха напълно притъпени. Вече дори не се чувствах тъжен или ядосан на себе си...
С Бък лежахме на тротоара, свити до витрината на един лъскав магазин, и наблюдавахме оживения нюйоркски трафик. Пред нас скорострелно преминаваха таксита, мотоциклети, автобуси и скъпи автомобили, чиито мощни двигатели ръмжаха и бълваха дим, който правеше въздуха около нас тежък и задушлив...
Днес искам да ти споделя, как преди доста време, се случи едно от най-големите чудеса в живота ми, което продължава и до днес. Своето чудо аз видях една февруарска вечер...
То е четиригодишно, мургавичко момиченце с обратна захапка. Съседите, напълно невярващи на собствените си думи, утешават майката, като й дават примери за грозни деца, превърнали се в хубавци след настъпване на пубертета. Единствено черните му очи са красиви, но в погледа им има сянка от тъга...
Дочутите от коридора стъпки върнаха Мария в настоящето. Забила уплашен поглед във вратата на хола, тя се провикна задрезгавяло и попита: – Кой е? Като не получи отговор, понечи да стане от стария си удобен шезлонг, откъдето всяка вечер проследяваше на чаша чай любимия си сериал по гръцкия канал “Мега”...
Изслушай ме сега, пиленце, защото аз много не говоря, повече дела трябват, но сега имам да ти кажа някои неща. Познавам едно момиче, много умно, което се страхува дотолкова от клоуни, че чак плаче и бяга от тях. За мен пък най-отвратителното нещо е фокусникът. Гледа те в очите, съзнателно и ловко те залъгва и чака да му ръкопляскаш и да му се възхищаваш...
Той имаше собствена мъртва котва в акваторията на ветроходната база, сред воняща мътна вода, където се изтичаше мръсният канал на града. На тази котва, на сто метра от брега, завързваше своя “Мародер” – някогашна спасителна лодка на презокеански параход, чудесен велбот: осем и половина на два и половина метра...
