За любовта с Брад Пит и за любовта на Гергана Стоянова към писането

За любовта с Брад Пит и за любовта на Гергана Стоянова към писането
(споделено от редактора на книгата)

Вече е факт и втората книга на Гергана Стоянова. Заглавието е интригуващо и вероятно може да събуди някакви надежди у любителите на интензивно жълтите сюжети. Напразни ще са надеждите им. Защото “Нашата любов с Брад Пит” е една сериозна книга, бликаща от хумор и предлагаща ни да се замислим защо понякога изпадаме в смешни и нелепи ситуации. Някой ли ни е виновен или и ние имаме принос за смешните и тъжно-весели бъркотии, които ни спохождат и без които, впрочем, животът ни би изглеждал монотонничък и сив.

На задната корица на тази книга влязох в малък спор с тълковния речник, според който “хуморист е човек, който умее забавно да разказва смешни неща”. Това определение ми се стори твърде непълно. И леко пренебрежително, каквото е по нашенска традиция отношението към авторите, които пишат хумор. Но – нали преди да разкажеш нещо смешно, трябва да имаш усет да го откриеш, да го усетиш това смешно нещо. А след усета трябва да имаш и талант, за да разказваш не само увлекателно, но и убедително. С тази си книга Гергана Стоянова доказва, че има дарба да открива смешното, където и да е скрито, в каквито образи и деяния да се е преобразило. И не само да го пресъздава в различни сюжети, които следим с интерес и усмивка. Тя успява да осмисли смешното, предизвиква читателя, след като се е посмял, да помъдрува и да осъзнае причините за невинаги приятните перипетии на героите.

Гергана Стоянова разказва с усмивка, тя не е саркастична, хуморът й не е язвителен, тя не влиза в ролята на съдник, не е назидателна. Не се изтъква като всезнаещ поучител. Тя разказва като добронамерен събеседник, който безхитростно споделя едни житейски истории, както се казва – гледаш го отвън, голяма трагедия, погледнеш го отвътре – истинска комедия. Това често се случва с героите и героините й – в определени моменти да смятат, че ги е сполетяло съдбовно нещастие, а после се оказва, че с малко по-трезви усилия и преценки, когато емоциите отстъпят пред разума, всичко си отива на мястото. Ще спомена “Зайче съм ти” и “Една изпълнена фантазия”. Прекалените човешки амбиции, прекалените увлечения, дребнавата завист, насладата от клюкарстването, човешките ни ежедневни слабости са намерили в “Нашата любов с Брад Пит” свои образи и подобия. И дори когато има по-сгъстени краски, както е в разказа “За любовта на мъртвеца”, авторката се стреми да ни отведе на по-слънчево място, да потърси топлинката, която може да дойде с една добра дума, с една усмивка. В хумора на Гергана Стоянова има добронамереност и доброта – нещо, което вече твърде рядко срещаме. Но това не е добрящина. Защото, когато става дума за осъзнатата човешка деградация, тя произнася по своя деликатен начин категоричната си присъда, както е в разказа “Последният кавалер”. Тук няма изречена от авторката присъда. Самият факт, че случката е описана, че героинята е извадена на показ, вече е присъда, която читателят произнася.

Къде открива Гергана Стоянова героите си, от къде измъква сюжетите си, кое я е сродило с писането? Какво е да си работещ човек и да крадеш от времето си за писане? Това са все въпроси, на които само авторката може да отговори.

Има едно място, където изстраданото от автора се превръща от ръкопис в книга – книгата, която е посредникът между творец и читател. Това място е издателството. И бургаските автори могат да са щастливи, че издателство “Либра Скорп” е винаги открито, загрижено и отговорно за това – в какъв вид една творба ще застане пред четящата публика. Така и втората книга на Гергана Стоянова застава пред нас като един солиден издателски продукт. Благодарение на издателство “Либра Скорп”.

Понякога, когато става въпрос за рибарските лирично-смешни истории, разказани от Гергана Стоянова, неин пръв читател е нашият колега и оценител на Никулденския конкурс на “Грамофона”, Динко Динков. “Сборникът с разкази разкрива истории, които заплитат и разплитат сложните отношения в малкия ни свят” – казва той. И е два пъти прав. Героите на Гергана са от малкия ни, от нашия свят, реалния. Те живеят в нашия блок, в нашия вход, на нашия етаж, те са от нашия град, от нашия бряг. Това са хората, с които се срещаме всеки ден, с които работим, ловим риба, пием по чаша вино, разказваме си разни истории, с които се обичаме и понякога се дърлим за няма нищо. Гергана ги описва с много обич и с много разбиране. И това няма как да не се предаде и на читателя, за да стане и той не надсмиващ се, а усмихнат и съпричастен.

И второто, в което Динко Динков е абсолютно прав – авторката показва, че в този обикновен на пръв поглед свят с обикновени хора се срещат драми и комедии, има извисявания и падения, има мечтания и вълнения. Духовният им свят е не по-малко сложен и богат. А Гергана ни го показва не като смръщен мизантроп, а с усмивка и намигване.

На едно място Гергана Стоянова е написала: “И хубавото, и лошото се помнят, ако са записани някъде. Ако се случват не само хубави неща, нека ги запишем по забавен начин!”.

Записала ги е – по забавен начин и с много талант!

Помислете за миг – сред огромния поток от новоизлезли книги тази година, колко са българските хумористични книги? И колко от тях са написани от талантливи жени?

На добър час на “Нашата любов с Брад Пит”, дори когато Брад пит не е съвсем Брад Пит!

------------
Гергана Стоянова, “Нашата любов с Брад Пит”, хумористични разкази, изд. “Либра Скорп”, Б., 2024.
------------