В книгата “Рано за вечеря, късно за обяд и малко по-нататък” Златка Христова включва, както сама заявява, единайсет предполагаеми разказа, кръжащи около една легенда. Легендата е: Урдовиза. Една приказна история, обхващаща две хилядолетия – променяна, приспособявана, актуализирана съобразно промените във вековете.
Дебютният роман на Теодора Ирикова ни потапя в една вълнуваща и заплетена история, в която никой не е този, за когото се представя и нищо не е толкова просто, колкото изглежда на пръв поглед. Това не е просто криминален трилър, отвеждащ ни по следите на престъпление. Това е книга, в която всеки може да се припознае, книга в която всеки може да открие своето послание...
Истински наранените жени се справят перфектно в хаоса. Ако той липсва, започват да разхвърлят царящото спокойствие, за да го “подредят” по най-объркания начин. Само така запазват баланса между илюзорното щастие и реалната заблуда.
Някой ден ще ме докоснеш и няма да изпитам нищо. Ще се опиташ да хванеш погледа ми, а той ще ти избяга с нетипично безразличие. И колкото и думи да се отронят, те ще се спънат по пътя между мен и теб, без да успеят да достигнат до сърцето ми.
Човек е склонен да повтаря грешките си, стане ли дума за любов! Има моменти, в които времето спира заедно със сърцето! Спираш да мислиш, спираш да чуваш, спираш да виждаш. Само чувстваш!
Завинаги... Напоследък това е единствената дума, която изплува в съзнанието ми като асоциация, щом спомена неговото име... Казват, че няма нищо случайно...
Годината е 2184. Вече няма правителство. Няма магистрали. Няма проблеми със заплатите. Хората просто не работят. Машините вършат всичко. От отваряне на прозорец, до пазаруване. От позвъняване по телефона, до пилотиране на самолет...
