Споделено от Николай Владимиров: Аз съм човекът, който използва метрото, за да пише поезия. Шумът ми помага да превърна тишината от думи и образи, които сърцето ми крие, в стихове. И да оставя нещо след тъмния тунел, в който изчезват равните светлини на мотрисите.
Когато Господният ангел избира своя Поет,
за да запише думите, които ще надживеят
дори кодекса на добрите граматически обноски,
от своето дясно крило откъсва перо...
