Глътка утеха
Глътка утеха намерих.
Мой малък оазис...
в теб да се сгушвам,
в твоите очи
да се взирам...
В тъгата си...
в радостта си...
теб да те имам...
Благодаря ти, че си до мен...
Благодаря че те имам...
И колкото хората мразят,
и колкото хората мачкат,
настъпват,
аз добра към тях ще бъда...
не мога да мразя,
не мога да съдя...
Има кой, кога и къде...
Видях кой ми подаде
не една, а двете си ръце...
за да мога отново да дишам,
да имам да чувствам
и пак да обичам...
Ти си моят оазис,
който душата ми пълниш...
Твоите очи говорят ми нежно,
че с Бог
и с теб
и семейство
има надежда!