Когато на душата започва де не й достига въздух, когато въздухът наоколо е потънал в мъгла, душата търси изход, търси височина, откъдето да погледне, където да прогледне и да види ясно слънцето, звездите, да намери пътечката, по която да върви без да се загуби, която да я отведе към ясни цели, вдъхновения и да забрави за долините потопени в мъглата.