Една от най-ярките фигури на литературния експресионизъм от 20-те години на миналия вeк Гео Милев окачествява появата на Пейо К. Яворов на литературната сцена като “еманация на расовия гений”. Съществува една особена енигматичност в ритмическия ритуално-символен и родово-етнически заклинателен изказ у лирико-драматичния поет от Чирпан...
Човекът, като дуалистично същество, обединяващо в себе си дух и материя, в хода на относително краткото си съществуване непрекъснато се стреми от една страна – да оцелее физически в битката с обстоятелствата сред материалния свят, а от друга страна – да надмогне тленното и с помощта на създаденото чрез духа си да прекрачи границите на времето.
Всичко започва в онова далечно и прекрасно време, когато с татко й си разказват истории. Той – по-кратки, а тя – дълги и предълги “патила и приключения”. След това – с влака до София и света. Разказите й са за обикновени хора – за такива, които всеки ден вижда по гарите или в същия онзи влак – недоспали сутрин, уморени след тежък работен ден, угрижени или пък усмихващи се на нещо свое.
Защото ние сме приятели, още по-големи от най-големите приятели, каза момичето сериозно. То беше на пет години, с топчесто, живо лице, с очи като стафиди, каквито продаваха на сергията до морковите, но стафидите в очите на хлапето бяха скокливи и пълни със слънце, понякога дори изглеждаха сиви като асфалта на пътя, но бяха много по-хитри от асфалта, разбира се.
Митко Джунгуров е от Бургас. Работи като преподавател по български език и литература. Пише предимно разкази, публикува в периодичния печат: в. “Литературен вестник”, списание и алманах “Море” и др. През 2018 година издава първия си сборник разкази – “Дънди на борда”.
След онзи случай с тримата пияни и момичето на Весо работите на триото ни тръгнаха в съвсем нежелана посока. Свиренето по кръчмите изведнъж секна, щото онова гадно човече, домакинът, откри в пикапа един забравен кабел за микрофон и било повече от очевидно защо тонколоните са така олющени, от което последва уволнението на нощния пазач...
Един психолог описва живота в цялата му шарения – успехи, катаклизми, завои, камъни и трънак, любов и смисъл. Романът на Пламен Колев – “Гадателя”, е роман за живота като съвкупност от множество животи, пречупени през призмата на психологията. Една книга за живота до ръба и след това...
Полтъргайстът реши да им покаже част от възможностите си. Лампите в апартамента премигнаха и угаснаха. От стаята на Лилян и Соня се чу шум от падащи предмети, а голямото огледало в хола и всички останали се напукаха и счупиха. С идването на светлината от електрическите крушки се видя как хиляди блестящи парченца от огледалата се изсипват едновременно от рамките.
Тя е от Видин, но доста години живее в Испания. Хвърлила е здрав мост между две култури и тръпне от срещите си с Родината, с родния край и близките и със своята “сестра” – река Дунав. В България пише творбите си на брега на реката, защото там се вдъхновява, зарежда с позитивна енергия, черпи от силата на водата ...
За класическата и електронната книга, за това дали “мишката ще изяде книжката”, за новите технологии, без които не можем във всяка една сфера на живота ни разговарям днес с писателката на исторически, криминални детски и тийн романи Стана Апостолова.
