Съществува ли безсмъртието? Много поколения учени, в това число и философи, си задават този въпрос. И ако безсмъртието съществува, какво представлява то? Безсмъртие на тялото или на душата? Въпроси, въпроси, въпроси... И докато учените решат, едно българско момиче се опитва да ни разбули тайните, погребани в древните тракийски могили...
Нейните разкази са плътни, изпъстрени с топли и уютни думи, които ни карат да четем още и още, и не само с очите, а и със сърцето, защото според Милка Иванова разказът трябва “да носи поне част от цвета, настроението, страданията и радостите, унинието и вдъхновението на живия живот. Тогава човекът е реален, истински...
Днес разговаряме с Милка Стоянова за нейното море и за нейната “Крайбрежна поема” – книга за копнежа, за дългото очакване на един кораб, на един капитан, на една любов...
Днес наш гост е госпожа Дора Лазарова, учител по литература в Английската гимназия в Бургас от много години. Учителят, за когото възпитанието и образованието на младите са станали мисия на живота й. Винаги в крак с новото, което така стремглаво навлиза във всяко ъгълче на ежедневието ни, завъртайки ни в колелото на прогреса...
“Лудите, лудите – те да са живи” – казва мъдрият чорбаджи Марко, герой от един от най-значимите български романи – “Под игото”. И дори Вазов да не беше написал това преди повече от век, сега бургаският творец Манол Манолов увековечава хората, надарени със смелостта да бъдат различни – “луди”. Ту “луди за връзване”, ту вече “развързани луди”...
Както седиш на сладка раздумка с приятели край брега на Янтра, почти изведнъж решаваш и хващаш транссибирския влак, който те отнася на половин планета разстояние в екзотична и сурова пустош. Говориш с номади, влизаш в монголска юрта, ядеш “тебеширен” аарул, с всички сетива поглъщаш една съвсем различна култура, правиш безброй снимки и събираш като пъзел частици Монголия в книга.
Няколко седмици преди Международния ден на стоматолога (9 февруари) с денталния лекар Анна Кабанова, обичаща професията си и внушаваща на своите пациенти доверие към себе си още от първите минути на срещите си с тях, разговаряме за страха, за хигиената, за профилактиката и стоматологичната грамотност, за правилната грижа за зъбите, за грешки, куриози и полезни съвети.
За нея изкуството – изобразително и поетично – е начин за себеоткриване и непрекъснат асоциативен диалог с хората, които са й много интересни. “Вдъхновява ме желанието да изпитам света през техните сетива” – казва Анамария, водена от любопитството си към всичко, което всъщност я прави по-силна и учейки се “светът вътре и светът вън да се обичат”.
