Е-списание

Трите песни, които оповестявам, се отпечатват в “Прибой” за първи път. Те са записани през 1961 г., когато авторът на тази публикация е на шестнадесет години. Събитията в тях се развиват в средата на ХIX век, в селото под най-високия стропланински връх. Родените и живеещите в с. Васил Левски (Мюдюр-реслю, Медресе ова, Митиризово), са остро чувствителни към своето минало и родова памет.

С верига от прегръдки нежни искам да те окова
с целувки утринна роса да те обсипя,
със топъл слънчев лъч да те озаря,
със рокля розови листа да те пременя.

В живота истината е една,
научи ме да спазвам тези правила.
Бележка взех си и без дрехи
в реката истинска нагазих.

Лято мое, закачливо и засмяно,
изтичаш като палаво дете.
В шепи носиш бяла, морска пяна
и туптиш със огнено сърце.