За лудите приятели

За лудите приятели

Всеки от нас тайничко си мечтае и иска да има до себе си по някой “луд” в положителният смисъл на думата – приятел, който да го води навсякъде, да го разведрява, развеселява и забавлява, но пък и да може да разчита на него в трудните и тежки моменти, в нужда от подкрепа...

Да живее с тази единствена цел да слага Усмивки на лицата на хората и да го прави безвъзмездно... Щастието му да е в Смеха на другите... Смисълът му да е в тяхната Радост. Да ги дарява със Положителност, да ги зарежда... Да е готов да се жертва за тях и поема рискове, защото приятелството е до края и до последен дъх! Да ни обича с предимствата и недостатъците ни, Въпреки и Заради самите Нас!

А лично мен – такава каквато съм... Дива.. Непокорна... Плачеща на някой трогателен филм, след това смееща се през сълзи на забавните сцени... Емоционална... и Ядосана... и без Грим.. и Рошава... И да ми вдигне телефона в един през нощта, когато съм разстроена за нещо, без да попита дали може, да дойде и да ме утеши... И да си направим една огромна мелба с всичко, което намерим под ръка в кухнята и да си я поделим по малките часове на нощта... Нищо, че май ще бъде закуска а не вечеря... и независимо от това колко ще се оплакваме от това колко калории сме изяли... Да си вземем огромна порция с пържени картофки и хот-дог и да се качим на въртележките... И да се изпомажем целите, а най-забавното да бъде, че дори не сме могли да опитаме от храната, но душите ни са вече сити! Да извършим най-големите си лудости досега и да запечатаме в онзи стария фотоапарат най-запомнящите се спомени...

Нищо, че е старомодно... И нищо, че може би дори няма да можем да извадим снимките от старите ленти... Някой, който ще ме подкрепя и в най-лудите ми мечти и най-големите ми провали... И да не се откаже от мен въпреки опитите за клюки, интриги и злоба... Опити на завистливите да ни разделят...

Да бъде Един приятел, но да бъде Истински!

А най-голямата въпросителна е: Останаха ли все още такива хора?