Разтварям с трепет и преклонение страниците, посветени на борците за национална свобода в с. Карагеоргиево, някогашното Ченге. Без минало няма настояще и бъдеще. Народната памет го е съхранила по неповторим начин в песните и преданията, за да стигнат до нас. Затова можем да кажем, че “народът ни е всякогашен и велик творец”...
Всяка година на 21 май, неподвластни на едно неподправено върховно чувство, ние, айтозлии, отдаваме заслужена почит към великата саможертва на майката и нейните синове – баба Каля, синовете й Иван и Тодор, и поета Атанас Манчев...
Един човешки живот – колко е той?! Миг от вечността. Съизмерим ли е с избора на душата или всичко е предначертано свише? Загадка, тайнство, което търпеливо е отгатваме. Колко дълъг е пътят на маестро Филип Кутев от онова пролетно утро на детството сред дъхавите цветя на бащиния двор?!...
В детството си обикновено по време на ваканция прекарвах при дядо и баба в селцето с бистрата пенлива река. Малко по-нагоре бе “Трескавото кладенче”. Сутрин се събуждах от ранобудния звън на хлопатарите. Скътано в подножието на три планински върха, под напева на стария хайдушки Каракуш, колко легенди и песни беше скътало то – родното село на майка ми – Раклиново.
В този забързан, студено гранитен свят, знаех едно кътче за истинска отмора – Раклиново. Знаех, че го е имало и ще го има – един молитвен иконостас от древни мелодии, пъстър букет от гори и ливади. Пътувам към тебе, малко селце, последната точка от Айтоската селищна система. Сгушено в прегръдките на трите чернокоси върха: Ески Кузу, Манда Кайряк и Каракуша...
Когато се въплътих в детското си телце преди половин век видях до себе си три жени, облечени в светлина като сияние – те бяха моите орисници. Първата бе най-щедра – дари ме с чар и красота. Втората лаконично отсече: с ум и разум да раста. А третата само добави: дълъг житейски път, но и много изпитания. След като ме благословиха, отидоха при майка ми и дълго я разпитваха къде е рожбата й.
Зимното слънце едва се провираше между пелената от облаци, правеше неистови усилия да се освободи от тях; искаше още поне час-два да погрее, преди да се потопи в залеза. В очакване на Рождество Христово цялата природа бе смълчана, очакваща с трепет чудото. Само белите снежинки-кралици прехвръкваха все така забързани в танца си, за да скрият грозотата на калната земя.
Кой е Сизиф? Според гръцката митология никой в Гърция не може да се сравнява с него по коварство, хитрост, измама и ловкост на ума. Така той натрупва несметни богатства, но всяко начало си има край. С коварство и измама няколко пъти надхитрява Хадес и Танатос, но най-после Танатос успява с много усилия да изпрати душата на омразния за хора и богове Сизиф в царството на сенките.
