Керана е родена в Бродилово, Бургаска област. Живее в Бургас. Работила е години наред като учител. Била е и програмен ръководител и журналист. В момента работи като редактор и консултант в бургаското издателство “Знаци”. Майка е на две деца.
Мисля, че едно красиво сравнение може да бъде направено между човешкия живот и живота на едно дърво. И в двата случая има сходен смисъл – да бъдеш (но да бъдеш балансирано) между земята, която те ражда и храни и в която са корените (или тялото) ти, и небето, което дава простор, дух, необят и стремеж нагоре, стремеж за развитие, за даване на плод, за растеж на душата...
Според Цицерон богинята на щастието Фортуна не само е сляпа, но и ослепява своите любимци. Но как е възможно това, и нима не е тъкмо обратното? Нима човек не се чувства, сякаш проглежда и вижда за първи път света, когато е щастлив?...
Какво ли е да си сляп по рождение? И да нямаш никаква представа как изглежда този свят и всичко в него, защото никога, дори за миг, не си ги виждал с очите си? Какво ли е да си космонавт и да си виждал Земята от космическа перспектива, както много малко хора са я виждали някога? ...
Има хора, които са ориентирани основно към материалното измерение на този свят и на човешкия живот. За тях няма особена нужда да пиша – ясно е какво най-вече ги вълнува и как живеят...
“Литературата. Най-сигурният начин да изключиш този свят.” Или да го видиш с други очи – от горе надолу, както казва Иван Сухиванов в един разказ от новата си книга “Стилът на невъзможното”. Или пък да го изживеем този живот, макар той да е нещото “с неточни размери”, в очакване на бъдещето – тази “илюзия в най-чист вид”. Да изживееш и невъзможното. Със стил.
