Е-списание

Ще ми се да започнем наблюденията си върху поетическите търсения и предпочитания на децата и младите поети от нашите литературни студия с два стихотворни примера. По този начин се надяваме да се докоснем до някои особености на “младата” българска поезия въобще, както и да потърсим отговора на въпроса: до колко е възможно посредством целенасочена преподавателска работа да бъдат култивирани версификационни умения...

Дали филологическото ми образование или характерът ми, който ме кара да се вглеждам и в наглед дребни неща, е причина често да забелязвам правописа на някои имена и да разсъждавам върху тяхното правилно изписване. Прави ми впечатление, че едни и същи понятия се изписват по различен начин от различни автори и като че ли това не прави впечатление на читателите...

“Комунизмът си отива, спете спокойно, деца!” Така пеехме през 1990 година. Пеехме и плачехме от радост. Пеехме и с трепет носехме сини лентички на ревера. Пеехме и строяхме от палатки градове на истината. Пеехме и си рисувахме лазурните миражи на едно светло и спокойно бъдеще. Пеехме и скандирахме “Времето е наше!”...

Когато обрисувах пред вас образите на няколко посредствени, продажни и абсурдни политици, пипалата на чиито господари са обхванали като октопод изнемощялата снага на клетата ни Родина, не можех да не си задам въпроса защо позволяваме да се случва всичко това. Предполагам, че в целия свят има корист, корупция и безпардонна алчност, но не се стига до такива гротескни и трагични резултати.