За Йоана Вълчева и посоките

Тя е много млада, вдъхновена, жизнерадостна и енергична. Дръзка, самоуверена, целенасочена и устремена. Към успеха. А пътят към него е изграден от избори, чиято цена трябва да сме готови да платим.

Въображението й работи постоянно, на пълни обороти. И Йоана се е потопила изцяло в него – спи по-малко, не гледа телевизия, всеотдайно следва светлината в живота си, пише неуморно, защото знае, че писането дава смисъл на живота й. И не може да си представи живот без цел и посока.

Като всеки млад човек, и Йоана обича да се забавлява, защото е убедена, че “за да имаш творческа енергия, трябва да умееш да живееш, да се наслаждаваш, да почиваш”. И доказва, че това правило работи.

Роза МАКСИМОВА

-----------------

Йоана Вълчева: Писането изисква изключителна дисциплина и организираност.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Йоана, разкажи ни как реши да напишеш роман? Преди това писала ли си по-кратки форми – разкази, а може би стихове?

– Отговорът ми най-вероятно ще е много познат за читателите ви, тъй като повечето автори разказват за ранната си любов към писането.

Да, аз също започнах да пиша в ранните си ученически години, но не бих нарекла онова, което правех тогава, творческо писане. Всъщност по-скоро излагах мислите си на хартия – когато нещо ме вълнуваше, а нямах с кого да споделя, споделях го със себе си.

Като тийнейджър се появиха разказите и стиховете. Със сигурност мога да кажа, че прозата ми се удава повече, тъй като римите ми отнемаха страшно много време и усилие.

“Съвест” също беше започнат като разказ, но постепенно идеята толкова се разрасна в съзнанието ми, че историята ставаше все по-дълга и по-дълга и накрая се превърна в роман.

– Каква е идеята в романа? Какво искаш да кажеш на читателите? Какво послание отправяш с този роман?

– Основната идея, когато започнах “Съвест”, бе да покажа една различна гледна точка за онези, които обичаме да заклеймяваме като “престъпници”. Постоянно слушаме и гледаме в медийното пространство за такива, нали? И много лесно ги осъждаме за постъпките им. Но никой от нас не се замисля, че те също са били обикновени хора, че са личности и има причини, които са ги накарали да направят даден избор и да извършат престъпление.

Точно такива са героите ми – различни ситуации и обстоятелства са ги довели до този избор – да убиеш или не. Някои от тях осъзнават грешката си и се разкайват, други не. Но се оказва, че за читателя не е толкова трудно да разбере постъпките им и да бъде съпричастен.

Така че посланието на книгата е – внимавай какви избори правиш, защото после трябва да си готов да платиш цената.

– На корицата на книгата пише, че това е “история за изборите, които преобръщат живота”. Кои са тези избори? Понякога животът на един човек може да бъде преобърнат от нечий друг избор. Каква е твоята рецепта за справянето с последиците от трудните избори?

– Това са изборите, които самите ние правим във всеки един момент. Да, наистина, понякога животът ни може да бъде преобърнат и от чуждите избори, но в романа ми се говори за онези, които зависят само от нас. И определено нямам рецепта за справянето с последиците. Едно обаче е сигурно – последици има, затова трябва да носим отговорност за изборите си. Разбира се, винаги можем да се опитаме да поправим нещата, но това не значи, че ще е лесно.

Главната героиня например е жена, готова на всичко, за да поправи грешките от миналото си. Но така се оказва преследвана от мафията и полицията, в епицентъра на истински екшън. Точно тогава се сблъсква и с неочаквана любов. Въпреки че има план и смята, че е предвидила всичко, обратите ще изненадат и нея, и читателите.

– Как избра заглавието “Съвест”? Каква е съвестта, която описваш – чиста, нечиста, гузна или може би съвестта като начин на употреба?

– Всъщност работното заглавие на романа беше “Изкупление”. Смятам, че тази дума описва най-точно сюжета – главната героиня търси изкупление. За съжаление бях изпреварена и се появи едноименният роман на Иън Макюън, по който беше направен и филм. Няма правило заглавията на книгите да не се повтарят, но си казах, че моята история трябва да е уникална. А и не исках, ако някой отиде в книжарницата, търсейки моята книга и попита за “Изкупление”, да го насочат към друга книга.

Затова се наложи да избера друго име на романа и заедно с редакторката ми Кристина Бодурова се спряхме на “Съвест”, като имам предвид нечистата такава.

– Ти си много млада, а роман не се пише бързо. Колко време ти отне писането на книгата? Намираш ли време за забавления?

– Написването на “Съвест” ми отне две години, но онова, което ме забави е, че тогава не знаех как се пише роман. До онзи момент имах опит само с кратки творби и просто седях и чаках вдъхновението. И така пишех една-две странички и след това прекъсвах за периоди от по няколко месеца.

По-късно осъзнах, че вдъхновението не трябва да се чака, понякога трябва да се подбутне. Затова си наложих да написвам определен брой страници за седмица. Когато пропуснех един ден, през следващите пишех повече, за да наваксвам седмичната “норма”.

Сега вече знам, че писането изисква изключителна дисциплина и организираност. За сравнение вторият ми роман, който планирам да издам около Коледа, бе завършен за 9-10 месеца.

А дали намирам време за забавления – разбира се. Имам си правило – за да имаш творческа енергия, трябва да умееш да живееш, да се наслаждаваш, да почиваш.

– Какво ти дава и какво ти отнема писането на проза?

– Дава ми едно от най-важните неща –смисъл на живота. Наистина е уникално да знаеш каква е мисията ти и да имаш една светлина, която да следваш, дори знаейки, че може никога да не я достигнеш. Не мога да си представя как живеят онези, които нямат цел и ясна посока.

Писането ми носи и магия – създаваш светове, истории, персонажи само със силата на въображението си. И тази сила позволява на някого, напълно непознат за теб човек, да види и усети онова, което ти си си представял в ума. Това е като телепатия.

Разбира се, като всеки друг избор (темата на “Съвест” няма изчерпване /смее се/) да пишеш си има своята цена. Трябва да правиш много жертви, особено когато искаш да се занимаваш с това професионално. Спиш по-малко, налагаш си да седнеш и да сложиш ръце върху клавиатурата, вместо да гледаш телевизия, например. Отделно в процеса започваш да се учиш на маркетинг, продажби – неща, които нямат общо с писането. С две думи трябва много практика, за да станеш експерт.

– Как минава един твой ден?

– За съжаление все още не се издържам от книгите си, но и това ще стане /усмихва се/.

Така че делничните ми дни минават главно в работа – занимавам се с онлайн маркетинг. Това включва фейсбук позициониране, емейл маркетинг, развиване на сайтове и други технически процеси, които осъществяват онлайн маркетинга. Тези работни часове обаче са ми много полезни не само от гледната точка да изкарвам пари, а и защото ми помагат да се уча как да маркетирам себе си и книгите – в крайна сметка да си писател е бизнес и най-важното е хората да знаят за теб и да търсят творчеството ти. Добра съм и в дизайна.

Вечер използвам времето си да пиша или да правя този онлайн маркетинг за бранда “Йоана Вълчева”.

– Имаш ли си любим автор? Коя книга е на нощното ти шкафче в момента?

– Любим автор ми е Сандра Браун – едва ли има нейна книга, която не би ми харесала. Романите й са изключително добра комбинация от съспенс и романс.

От съвременните български автори фаворит ми е Людмила Филипова. Нейната книга “Войната на буквите” е единствената творба, която ме е разплаквала. Все още не смея да я препрочета. Много добра е и “Антихтонът на Данте”.

В момента на нощното ми шкафче е “Ритуалът” от Радко Пенев.

– Направи подарък на читателите на в. “Компас” – откъс от романа “Съвест” например.

– Освен откъса, който предоставям сега специално за вашия вестник, много подаръци и безплатни неща могат да бъдат открити на сайта ми.

Също така във фейсбук страницата ми тече игра, в която може да бъде спечелена “Съвест” с автограф от мен. Всеки, който иска, може да участва до 23 септември.

-----------------
Откъс от романа “Съвест” ---->>>>
-----------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”
-----------------