Обвита в прашец Не вижда Не чува Не мърда Диша едва ...
Проверявам по най-сребърните Звезди Между зъбите си Като монети ...
Чайникът ме чака чай от мащерка спокойствие край печката до котката...
* * * Като бучка сол във вода давам каквото съм.
Много добре знаеш че няма да ти хареса. Мразиш паева кора топли ябълки канела.
Да ти липсва каквото не искаш е като да видиш въжето заникъде спуснато ...
До някакви случайни светофари, разцъфнали като трицветни слънчогледи, събувам размисли и думи, замерям всичките посоки...
Тези бавни недели като извити гръбнаци на котки, промушват се тънко край шумните маси, подпират краката на мислите...
Жу от сивата къща на бялата улица от третия етаж на съмнението всяка сутрин слиза по думите... и улицата се .... р а з п Л и С к в A ...
Белите лебеди страстно налитат и откъсват едно по едно перата на черната птица.
...
