Преди няколко дни, Петър, Киро и Илия се уговориха да отидат на риболов на Велека. Разпределиха си задълженията по подготовката на излета. Илия трябваше да набави бял и червен червей. Петър да осигури малки жабки...
Киро беше запален гъбар. От малък съпровождаше майка си из гората или поляните край село, където на есен беряха вкусна полска печурка и сърнела, през късна пролет пачи крак, а през лятото до октомври – манатарка, булка, зелена гълъбка и други висококачествени диворастящи гъби.
Броени дни оставаха до великденската ваканция. Децата от прогимназия “Цар Борис Трети” в Бургас я очакваха с нетърпение. Едни да се отдадат на безгрижни игри, други да отидат на гости на баби и дядовци на село и трети да се потрудят и спечелят някой лев за учебници и тетрадки...
Какъв сблъсък, разсеяно, а после отскок
и обръщане рязко да видиш досадника.
И замира псувнята ти, и макар по-висок,
се смаляваш пред нея, и съвсем се забравяш.
Думите мамят.
Предпочитам очите.
Има погледи, които говорят и в тъмното
и ти разказват не приказки
с герои измислени,
а за себе си в твоите прегръдки обгърнати.
Изглежда глупаво да мислиш за някого толкова често,
да се усмихваш винаги при някой спомен нелеп,
да се изчервяваш тайничко зад прикрита небрежност,
да не пропускаш ни дума, ни тон, нито ред.
