Е-списание

Романът “Железният светилник” е първият от четирилогията на Талев. Създаден е през 1952 г.; “Преспанските камбани” – 1954 г.; “Илинден” – 1955 г.; “Гласовете ви чувам” – 1956 г. Писателят изразява позицията си по въпроси, които съдбовно засягат него и хилядите му сънародници в Пиринска Македония, където по това време българи провеждат антибългарска политика. Това е причината да се обясни вдъхновението и вътрешната сила на тези романи, които са духовно оръжие в ръцете на автора.

В романа “Тютюн” намира отражение социалната действителност на три десетилетия (след 20-те години на ХХ век). Това дава възможност на Димитър Димов да изгради социални конфликти, особености на класови прослойки и човешки характери, белязани с типичност и строга индивидуалност. Романът е жива картина на времето, което моделира човека според обществените особености и търсения на епохата.

Цялото творчество на Гео Милев до “Септември” (поемата, за която е арестуван, осъден и заплаща с живота си) е едно пътуване до създаването на тази зряла и граждански ангажирана творба. Идеята за бунта се разработва постепенно в произведенията на Гео Милев, за да получи своята блестяща интерпретация в “Септември”. Експресионистичният поет руши стария свят, за да съгради от отломъците хармоничен и цялостен свят.

В поемата се преплитат противоречиви теми, от които се поражда драматичният патос, бликащ във всеки стих. Трагизъм е философско понятие, което носи смисъла на обреченост, предопределеност поради сблъсък на неравностойни сили. Кървавото потушаване на Септемврийското въстание създава усещане за трагично, което Гео Милев претворява в творбата.