Е-списание

Къща музей “Петя Дубарова” отбеляза 20 години от своето създаване

преди 9 години 8 months

След четиригодишно прекъсване възраждат литературния уъркшоп в къщата-музей на Петя Дубарова. Алек Попов, Владо Трендафилов, Кристин Димитрова и Елка Стоянова са част от менторите в тазгодишното издание.

Огледалото

преди 9 години 8 months

Най-хубава ме оглежда това огледало. Точно каквато съм си. С нагънатите клепачи. И двойната гушка. Ще взема да си я патентовам. И все пак трябва да поотслабна. Тая спасителна възглавничка на шкембенцето и под цял бански си личи. Ама пък имам дълги крака. Е, малко дебелички...

Паула Лайт не е “анонимна”, а държи на спокойствието на близките си

преди 9 години 9 months

Коя е Паула Лайт? Интервю на Кристина Ненова, в. “България Сега” със загадъчната дама. (Препубликувано от в. “България сега”)

Из “Ехо от Родопите”

преди 9 години 9 months

Татко ме е шамаросвал само два пъти. Като първокласник след училище нагазвам необмислено и продължително в дълбока вада с течаща снежна вода. Не усещам краката си с премръзналите стъпала. Там са насочени шамарите му. Още ме топлят...

Поетът и сатирик Ангел Лазов с награда

преди 10 години 6 months

Докато някои се намират в творчески застой, а други бодро списват розови безсмислици и носталгични спомени, навръх седемдесетата си годишнина Ангел Лазов неуморно продължава да бичува обществените недъзи. Да се надяваме, че заслужената награда от сатириците – плакет “Морски таралежи” няма да блокира остротата на перото му.

Пътят към ада продължава... през сърцето

преди 9 години 9 months

За поета Ангел Лазов сърцето е най-святото място, в което се запазва родината България. А аленият мак е символ на сиянието за справедливост в душата му. В нея звучи и безсмъртието на победата чрез свещената музика на Бетовен “Ода на радостта”.

Поет на болката и сатирата

преди 9 години 9 months

“Пътят към ада продължава” на Ангел Лазов събира в себе си разнолики по жанр и стил произведения и предизвикват усмивки и насмешки към реалния живот, негодувание и ясно изразени граждански позиции. Когато за пореден път пренаписваме историята си, пътят към ада на живуркането и физическото ни оцеляване продължава. Заедно с изумлението ни, че се намират сили да се надсмеем над несгодите, парадоксите и язвите на обществото.

Тристишия

преди 9 години 9 months

*
гледане на ръка
циганката откраднала
линията на живота

Непрекъснато

преди 9 години 9 months

Сутрин се събуждам бавно. Два часа след като си отворя очите, все още не съм събудена. Знам къде съм, говоря, мисля свързано. Но още не съм тук. Не че непременно ми се иска сънят да продължи. Просто трудно излизам от него. Понякога ми се струва, че съм била някъде другаде, извън тялото си. Не знам дали душата може да излиза от тялото (не съм сигурна и дали има душа), но от време на време имам чувството, че ми се случва точно това.

Страници