Е-списание

Знам ли...

преди 1 година 1 month

Да ти пиша, знам ли, ти чу ли –
в тази зима прокапа капчук.
Привечер, януари, а юли –
тук на прага. Тук-тук.

Вали

преди 1 година 1 month

Дъждът сърцето ми пристяга
в примка от коси на самовили.
Не помня откога,
но презглава завивам се с мъгли.

И...

преди 1 година 1 month

И тихичко вали,
и не е спирало.
И с тънички мъгли
препасани баирите.

Как бих могла да разкажа дъжда...

преди 1 година 1 month

Как бих могла да разкажа дъжда...
Само на теб – тихо и светло.
Бурята някога се изваля.
И си отиде. Остана небето.

Една тъга, която си отива...

преди 1 година 1 month

И от години във огнището и струйка дим
въпрос подир въпрос в очите ми извива.
Отричах, че светът е повторим.
Как би могъл – с тъга, която ми отива.

По раменете му приведени...

преди 1 година 1 month

По раменете му приведени разбрах,
че самотата никога заникъде не бърза.
Косите му – навята пряспа сняг.
През рамото – живот на възли.

Сърце от стъкло

преди 1 година 1 month

Сърце от стъкло,
изящно, но крехко,
крепи ме едва,
а на теб ти е леко...

Романът “Шипка” и възкресението българско

преди 1 година 1 month

Откъс от монографията на Лалка Павлова “Българският космос в трилогията “Балкани” на Яна Язова”. Публикацията е по повод 50 години от смъртта на Яна Язова (починала на 9 юли 1974 г., на 62 години, в гр. София).

Зестрата на Дима

преди 1 година 1 month

Когато Дима се разболя, Георги беше в Гърция. Отиде още през пролетта и не знаеше за болестта й. Чуваха се по мобилния телефон веднъж на седмица, но злите езици подхвърляха какви ли не приказки. Често й напомняха народната поговорка: “Очи не се ли виждат, се забравят”.

Неизречени думи за акад. Петър Динеков

преди 1 година 1 month

Разказ за писателя, зам.-ректора и дългогодишен професор в СУ “Св. Климент Охридски”, за директора на Института по фолклор на БАН от самото му създаване и най-вече за човека Петър Динеков. За всички, родени през 50-те години на миналия век, името му будеше преди всичко респектираща любознателност.

Страници