Е-списание

Според статистическите изследвания от няколко години е намалял интересът към книгата не само в национален, но и в световен мащаб. Вниманието е насочено към най-съвременните информационни средства. Компютърът и Интернет са велико завоевание на човечеството...

Именно за тези българи, от Източна Тракия, нашите деди, ще се постарая да изследвам и представя действителността, възможно най-точно и най-обективно, онази трагедия, отпреди 100 години, въпреки Цариградския договор от 29 септември 1913 г...

Рита се вясва в този разказ като персонален ангел-хранител, назначен от неизвестна сила, за да бди над окаяното ми житие-битие... Като падащ ангел, Рита се спускаше от своите терапевтични небеса безшумно и непретенциозно: и някак без същност, в негативната аура от хлевоустие – нейната пряка пътека към божественото първоначало (“оня, пергишин, който е над всичко”) ...

Когато, в края на лятото, Петко Музиката подочу, че има рак на гърлото, престана да свири по сватби и кръщенета – и целодневно кибичеше в хоремага в центъра на селото. Там разпъваше акордеона с неугасващ мерак, а нощем продължаваше по уличките, докато изпратеше и последния пияница до дома му... “Язък... Велтмайстер... 100 баса...” – тупаше с пръст по акордеона бай Петко. После мяташе на рамо инструмента, без да го закопчава, и го слушаше безжалостно как хлипа в мрачината...