Моята среща с една книга

Според статистическите изследвания от няколко години е намалял интересът към книгата не само в национален, но и в световен мащаб. Вниманието е насочено към най-съвременните информационни средства. Компютърът и Интернет са велико завоевание на човечеството. За броени минути можеш да изпратиш и съответно да получиш информация, като осъществиш връзка с най-отдалечените кътчета на нашата планета.

Преди няколко години беше зададена темата на кандидатстудентските изпити по журналистика: “Ще изяде ли мишката книжката”. Не знам как са се представили младежите, но аз съм в защита на книгата. Напоследък читателите намаляват, но хората, грабнали перото, се увеличават. Днес, имаш ли пари, можеш да издадеш книга. Нямаш нужда от благословията на някоя партия. Пишещите братя и сестри са с различна професия: музиканти, артисти, учители, лекари, инженери и т.н. В това няма нищо лошо. Човек се хваща за белия лист и за писалката, когато чувства вътрешна потребност да сподели нещо с една по-широка аудитория.

Наскоро позната ми каза, че неин съсед по професия шивач, след като се пенсионирал, започнал да пише стихове и да ги публикува. Коренно се променило самочувствието му. Бих казала: “За Бога братя и сестри, пишете! Не се плашете, че няма кой да чете написаното. Аз съм с вас.”

С близка приятелка си разменяме книги, обичаме да беседваме на литературни теми. Така в ръцете ми попадна “Дневникът на Ева” от Върбан Боров. Не бях чувала за този автор. Единствените кратки сведения получих от корицата на книгата.

Поместените разкази и новели ме заинтригуваха. Централните персонажи в произведенията са жени. Образът на жената присъства в различните изкуства от древността до наши дни. Физическата й красота и добродетели са вдъхновявали творците. За значението и ролята на представителките на нежния пол са се изказвали писатели, философи, мислители. Според Шамфор “без жените началото на нашия живот би било лишено от помощ, средата – от удоволствия, краят – от утеха”. Още по-възторжено и поетично е изказването на Николай Райнов: “Непрогледна е нощта без звезди, но душата над която не бди жена, е по-непрогледна. Студена е пустинята без слънце, но душата, в която не грее жена, е по-студена”.

Всеки писател, изграждайки образа на жената, обогатява представите на читателя. Принос за това има и Върбан Боров с книгата си” Дневникът на Ева”. Тя съдържа 12 новели и разкази, като заглавието на второто по ред произведение е послужило и за заглавие на цялата творба. Авторът води повествованието от името на централния персонаж, независимо от пола. Така се получава по-голяма убедителност и достоверност. Завидно е умението му да се превъплъщава чрез героите си. Шамфор твърди: “Човек трябва да обича жените или да ги познава: среден път няма”. Боров се оказва отличен познавач на женската душа. Той успява да вникне и предаде правдиво най-съкровените й душевни трепети, желания и стремежи.

Популярно е твърдението, че човекът е най-съвършеното творение на природата, а Лесинг определя жената като “образцово произведение на Вселената”. Висока е оценката на М. Ларки, според когото “Да бъдеш човек – това е много. Но да бъдеш жена – това е още повече”. Съвършенството принадлежи на боговете. Жената като човешко същество има не само добродетели, но и слабости.

Разнообразие от женски характери ни поднася в книгата си Боров. Срещаме в едни случаи жената като всеотдайна съпруга и майка, готова на саможертва и потъпкване на женското си достойнство за добруване на близките. В други случаи е суетна и завистлива, лекомислена и агресивна, готова с хитрости и измами да постигне целта си. Героините са с различен социален статус, обществено положение, образование и манталитет. Те са ярко индивидуализирани и запомнящи се.

Непочтени са средствата, с които си служи Ева (“Дневникът на Ева”), за да постигне целите си. Чрез кокетство, лицемерие, лъжа и измама тя успява да отстрани свекъра от пътя си. Той е пречка за нея, тъй като е наблюдателен и прозорлив и може да разкрие истинското й лице. Героинята няма съмнения и угризения. Авторът е намерил интересен похват за илюстрация на лицемерната й същност, правейки ни свидетели на написаното в нейния дневник.

Жена с наранено самолюбие читателят открива в “Аритмия”. Жижа завижда на приятелката си Нина, че се е омъжила за подходящ мъж, въпреки че в нея няма нищо интересно, което би привлякло вниманието на силния пол. Поставен е проблемът за неискреното приятелство. Кокетството и преструвките на Жижа не успяват да съблазнят съпруга на Нина. Има и такива мъже, които ценят жената не само по външната й привлекателност и остават верни на дълга.

Понякога физическата красота и ласкателствата на околните създават високо самочувствие в жената, пораждат убеждение да превъзходство над другите. Стремежът към материално облагодетелстване и професионална кариера в някои случаи води до потъпкване на съпружеския и майчински дълг. Такава е Стела от “Палто от норки”. Раждането на детето не събужда у нея майчино чувство. За нея идеалът в живота е да притежава скъпо палто и да стане блестящ фотомодел. Коренно различна е съдбата и житейската философия на Ваня от същия разказ. Тя се привързва към чуждото дете, когато е наета да го кърми. Брани го в болницата като лъвица от прищевките на физическата му майка.

Предназначението на жената е да даде нов живот, да продължи човешкия род. Израз на дълбоко преклонение към нея са думите на Гюте: “Няма нещо по-прелестно от това да видиш майка с дете на ръце и нищо по-почтено от това да видиш майка, заобиколена от деца”.

Жената-майка, която се бори да отгледа децата си откриваме в “Душана”. Останала вдовица, главната героиня кандидатства за работа като кондукторка. Тя притежава строги морални принципи. В това отношение е противопоставена на лекомислената и повърхностна Мата, за която изневярата е в реда на нещата. Споменът за любимия Велико дава морални сили на Душана да се противопоставя на мъжките прищевки на началника с риск да бъде уволнена. Изтръгвайки се от прегръдките на насилника, тя побягва боса и полугола в тъмната и дъждовна нощ. Героинята съхранява човешкото си достойнство и правото си на свободен избор. С това ни напомня Пенчо Славейковата Ралица и обобщава образа на българката, пазителка на семейното огнище и моралните устои.

Не всички имат щастливата възможност на Душана да запазят женскат си чест. Дафинова от “Цената” е готова на всичко, за да спаси от смъртна присъда съпруга си. Ужасяващо е началото на новелата, представяйки кошмарния сън на героинята. След като вижда, че всички възможности за спасение са изчерпани, тя се предлага на един от съдебните заседатели. Съпругът получава присъда доживотен затвор и след 10 години е помилван. Давинова остава нещастна в личния си живот, тъй като грозният спомен и угризенията за изневярата не спират да я терзаят. Тя съзнава, че не може да ги сподели с най-близкия човек. Сблъсква се с една човешка драма. Бихме си задали въпроса дали жената щеше да бъде щастлива, ако не бе стигнала до падението и съпругът й бъде екзекутиран. Тогава може би ще е гризе съмнението, че не е направила всичко за спасението му.

Копнеж на жената към истинско щастие откриваме в “Жена на 38” и “Спомени за Тина”. Героините от “Медицинска грешка” и “Неочаквано посещение” скриват истината от съпрузите си заради благородната цел да не попречат на служебната им кариера.

В някои разкази авторът противопоставя женски характери с различна житейска позиция и морал. Свидетелство за това е “Целувката на Нана”. Шофьорът на камион, по молба на свой приятел, взема в кабината си момиче на път от Варна за София. Разказът е изграден върху диалог между пътуващите. Чрез него се разкриват житейските и морални позиции на героите, отношението им към семейството, децата, щастието, ценностите в живота.

Иван е доволен от професията си, обича семейството си, гордее се с малкия си син, цени и изтъква качествата на съпругата си. Шофьорът не се поддава на предизвикателствата на съпътницата си, готов е да я изхвърли от кабината, когато тя се подиграва на камиона му.

Нана има противоположните житейски разбирания. Тя работи като фотомодел и стриптизьорка в нощен бар. Заявява, че печели повече от шофьора. Не желае да има деца, не се стреми към единствен приятел, а желае да бъде ухажвана от много поклонници. Държи се дръзко и нахално с мъжа,недвусмислено показва желанието си да му се отдаде.

Антипод на Нана е съпругата на шофьора, Деляна, която е скромна, целомъдрена, притежава певчески дар и е отдадена на семейството си.

В края на разказа Нана показва добрата и благородна страна на характера си. Героинята е разбрала, че се е запознала с честен човек, когото използват за пренасяне на контрабандна стока. Тя отива при него и го предупреждава да не се доверява на приятели и да не вози пътници. Жената стиска омазнената му ръка и го целува по бузата. С този жест изразява вярата си в човека. Нейната постъпка е достойна за уважение.

Авторовите персонажи имат различна възрастова принадлежност. В “Йовини неволи” е поставен проблемът за съдбата на самотните възрастни жени, нуждаещи се от мъжка подкрепа. Действието се разиграва на село. Повествованието се води от името на героинята. Йова, по настояване на близки, се омъжва повторно за вдовец, защото не издържа на самотата. Тя не може да свикне с неговия манталитет и го принуждава да си отиде. Ставаме свидетели на горчивата изповед на една изстрадала жена. В края на разказа тя се чувства сама в своя малък свят. До нея е кучето й Горан, с когото си говори. Живее и с радостта, че е станала прабаба.

Авторът се проявява като майстор на диалога, чрез който се разкриват проблемите и разнообразието на човешки характери. Той звучи естествено и непринудено. Авторови описания и коментари почти липсват.

Персонажите доказват своята същност чрез речта и действията си. С малки изключения не бихме открили присъствието на природен пейзаж. Отсъстват встъпления и лирически отклонения, характерни за стила на други писатели. Авторът умело се отъждествява с персонажите. Сериозно внимание е обърнато на психологическата характеристика. Тя дава възможност по-добре да се вникне в душевното състояние на героите. В същото време вълнува и ангажира вниманието на читателя. Интересно поднесено е сюжетното развитие. Повишеното любопитство ме караше да разгръщам последната страница, за да узная края на случката и каква е развръзката, свързана със съдбата на героинята. Всяка една от поместените творби е достойна за екранизация и драматизация.

Книгата на Върбан Боров “Дневникът на Ева” остави дълбоки и трайни следи в съзнанието ми като читател, за което съм му много благодарна.

Варна, 02.07.2005 г.