Седемнайсетгодишен, с акне и без музи на щат,
помня: мернах Пегас във изящната рамка на здрача:
цял, изправен на задни крака, да захвърля назад
затлъстелите доста, от страшния преход, ездачи.
За кой ли път чета “Притчи Соломонови”, книгата на мъдростта на Израелския народ, и винаги ми се иска да споделя някои от тях, защото ми омръзнаха лъскавите мисли на някакви знаменитости, които другите важно цитират и мигновено ги забравят...
Ах, тази любов която с човка лепи гнездото,
а през нощта тайно си мисли: “Колко е тясно!”...
Ах, тази любов, която носи троха под крилото,
и деня й не стига – категорично – более ужасно!
