Е-списание

Тъгувам, викам, страдам...

преди 4 години 5 months

Биографията на позабравения днес поет Гено Генов е кратка – истинска прашна анкета за нечий отминал живот. Според оскъдните данни той е роден в с. Извор, Созополска община, през 1934 г. Завършва Минен техникум в големия крайморски град и посещава литературния кръжок...

Симфонията на сърцето в “Премълчаване на зимата” от Валентина Радинска

преди 4 години 5 months

Изкуството, като необходимост от изразяване на духовната същност на човека, полага началото на своята история още с появата на хомо сапиенс и съпътства цивилизационното му развитие до ден днешен, като всяко изкуство подбира най-подходящите за спецификата си изразни средства...

Едно лице

преди 4 години 6 months

Тиха сълза се отрони, изтри я без съжаление,
в огледалото гледаш – не виждаш своето отражение.
Не знаеш кой си – бръчки, коси побелели.
А думи, изречени някога, вече нямат значение.

“Писмо до себе си” – една книга за осмислянето

преди 4 години 6 months

Ирен Петрова за сборника разкази на Ирена Георгиева “Писмо до себе си”. Публ. в  “Tetradkata.com”.

Апокрифният вестник “Злобен глас” (1980 г.)

преди 4 години 6 months

Вестник “Злобен глас” – нелегално издание, 1980 г., “разпространяван” изключително внимателно сред будната соц-младеж в бургаския Техникум по механотехника. Няма информация за сериозни наказания спрямо списвателите, вероятно благодарение на пословичната им осторожност. А и, както е отбелязано в слогана на заглавната страница: “Глас злобен – глас Божи!”.

Пъзелът на живота

преди 4 години 6 months

Животът е кратък
като секунда дихание.
Понякога бърза на скорост,
включил висока предавка.
 

Споделена любов

преди 4 години 6 months
Снимка: Ваня Аврамова

Любовта е за двама –
топла, уютна и нежна!
Пламенна, страстна –
тя не знае прегради.

Времето какво е

преди 4 години 6 months

Времето за теб какво е –
час, секунда или земен път със край.
Или е цяла вечност –
твоят малък непрекъснат рай.

Коджакафалията (сонетен венец, продължение 2)

преди 4 години 6 months

Ако премери човекът с аршина,
нека лъжите си всички забравят!
Ех, Александре, по-многото мина,
ала Бургас и морето остават.

Синьото момиче

преди 4 години 6 months

Стои само на един дъх разстояние от нея... В сърцето ѝ няма място за въпроса “Дали и Той помни мене така ясно, както и аз него?” Не, тя не притежава и люспа от съмнение, че това е Той – определеният за нея още преди всички векове. Дори и начинът, по който я гледа, е съвсем същият ...

Страници