Мило мое, и аз една Коледа имах хвърчило.
Вънка трупаше сняг, вътре в мен бели вишни цъфтяха.
Още помня как татко ми каза: „Ах, мине ли зимата,
ще излезем навън и ще вържем хвърчилото с вятъра!”.
Аз съм джуджето, което държи барабана
в дългия ред на безсмъртни, но мъртви поети.
Аз съм вълната, която се скита пияна
и върху камъка пръска пенливо сърцето си.
В последните десетилетия – края на ХХ и началото на ХХI век – се наблюдава подсилен интерес към философската проблематика, особено в сферата на лириката. Бих определила като особено талантливо постижение в тази област новата стихосбирка на Йордан Пеев „Филантропията на един варварин“...
Пролетта е като милувка, като нежно пробуждане, когато след дълъг сън виждаш утрото закачливо как наднича в стъклата. Почерпил сили от Майката земя се радваш на слънцето, на топлия полъх на вятъра и пиеш живителния сок на младостта.
